Политическият хаос във Франция: Министър-председателят Лекорню подаде оставка

Франция е изправена пред нова политическа несигурност, след като министър-председателят Себастиен Лекорню подаде оставка на 15 октомври 2023 г., само часове след представянето на новия си кабинет. Лекорню, назначен от президента Еманюел Макрон миналия месец, се оттегли след интензивна критика на почти непроменения състав на министрите и нарастващата опозиция в силно фрагментирания парламент.

В речта си при оставката, Лекорню посочи инфлексимостта на политическите партии като основна причина за напускането си. „Бях готов да правя компромиси, но всяка политическа партия искаше другата да приеме изцяло своята програма,“ заяви той. Лекорню подчерта важността на приоритизиране на националния интерес пред партийната политика, индиректно критикувайки Бруно Ретайо и Републиканците, без да ги назовава директно.

Политическите последици от оставката

Краткотрайният кабинет на Лекорню предизвика призиви за извънредни парламентарни избори. Лидерът на крайнодясната партия Национален фронт, Марин Льо Пен, настоя за незабавни избори, описвайки разпускането на парламента като „абсолютно необходимо“. Тя предложи Макрон да обмисли оставката си – ход, който той вече е отхвърлил.

Друг представител на партията, Жордан Бардела, добави, че стабилността във Франция не може да се възстанови без нови избори. Колапсът на правителството подчертава трудността в осигуряване на одобрение за бюджета за икономии за следващата година в парламент, в който нито една партия не разполага с ясна мнозинство.

Финансовата ситуация също е на критична точка, с публичния дълг на страната, достигнал рекордни нива. Дългът на Франция спрямо БВП е сега третият най-висок в ЕС, след Гърция и Италия, почти удвоявайки 60% лимит, зададен от правилата на ЕС. За разлика от предишни правителства, които прокарваха бюджети без гласувания, Лекорню обеща на законодателите гласуване на законодателството, което още повече подчертава предизвикателствата, с които се сблъсква.

Реакции на финансовите пазари

Залогът на Макрон за извънредни парламентарни избори миналата година, с цел да засили авторитета си, се оказа неуспешен и остави неговите поддръжници в малцинство в асамблеята. Неочакваната оставка на Лекорню и неговият кабинет, най-краткотрайният в съвременната френска история, задълбочи политическата криза, предизвиквайки остри реакции на пазарите. Френските акции паднаха драстично, доходността на държавните облигации нарасна с 8 базисни точки, а еврото отслабна до $1.1667.

Премиумът за риск при задържане на френски дълг над референтните германски облигации достигна най-високото си ниво от януари, според FRANCE 24. Оставката на Лекорню подчертава постоянната фрустрация сред законодателите, като министър-председателят отбеляза, че партиите се държат така, сякаш притежават парламентарно мнозинство, въпреки фрагментирания характер на асамблеята.

Анализаторите твърдят, че оставката не само засилва политическата нестабилност, но също така оставя неразрешени належащи икономически въпроси, включително одобрението на бюджета и управлението на публичния дълг. Кризата поставя нови въпроси относно способността на Макрон да управлява ефективно в условията на разделен парламент, оставяйки наблюдателите да спекулират за времето и влиянието на потенциални извънредни избори върху вътрешната политика и финансовите пазари.