Европейските съюзници обсъждат план за бързо реагиране срещу Русия

Италианският премиер Георгия Мелони представи предложение за гаранции за сигурност след войната, което задължава съюзниците на Украйна да реагират в рамките на 24 часа при ново нападение от страна на Русия. Според информация на Bloomberg, планът наподобява ангажимента на НАТО по чл. 5 за колективна защита, но не предвижда формално членство на Украйна в Алианса. Мелони от март 2025 г. защитава разширяването на защитите в стил НАТО за Киев, без да предоставя членство.

Обсъждането на предложението е част от по-широка дискусия сред европейските лидери, активизирана след срещата на върха в Аляска между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин. Идеята включва бързо вземане на решения от държавите, които са подписали споразумения за сигурност с Украйна, относно обща реакция при нарушение на мирно споразумение от Москва. Потенциалните мерки варират от военна подкрепа до икономическа помощ и санкции.

Въпреки че остава неясно дали отделни нации ще ангажират бойни сили, Bloomberg съобщава, че около 10 европейски държави са готови да изпратят войски в рамките на мисия за сдържане. Военните лидери на НАТО също се срещнаха виртуално на 20 август за координация на възможни механизми за подкрепа. Ролята на САЩ остава предмет на дебати, като Тръмп посочи, че Вашингтон може да предостави въздушна подкрепа, подчертавайки, че няма да бъдат изпращани американски сухопътни сили.

След среща с украинския президент Володимир Зеленски и няколко европейски лидери на 18 август, Тръмп смени позицията си относно задължителните гаранции за Украйна. Междувременно Русия отхвърли инициативите. Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия, заяви, че сигурността, изключваща Москва, е „път към никъде“, и подчерта, че всяка устойчива рамка трябва да включва всички постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.

Европейските съюзници предприеха бързи действия в последните дни. Дискусиите във Вашингтон включваха възможността за разполагане на френски и британски сили, заедно с по-малки вноски от други европейски страни. Швеция и Япония също изразиха готовност да се включат в многонационалната „коалиция на желаещите“, като Токио преглежда правните и оперативни опции, а Стокхолм предлага потенциални средства за морско и въздушно наблюдение.

Литва обеща както войски, така и оборудване, докато Полша уточни, че няма да изпрати сили в Украйна, а вместо това ще предостави логистична подкрепа и ще укрепи източния фланг на НАТО. Други дипломатически усилия също се развиват паралелно. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган разговаря с Путин на 20 август, предлагайки Турция отново като възможно място за директни преговори между Путин и Зеленски.

Унгария също се появи като алтернативен домакин, докато германският канцлер Фридрих Мерц посочи, че такава среща може да се състои в рамките на две седмици. В същото време напрежението нарасна, когато Полша обвини Русия в „провокация“ след инцидент с дрон, който се разби в царевично поле близо до границата с Украйна и Беларус. Варшава потвърди, че обектът е руски БПЛА и обяви официален дипломатически протест.

Въпреки възраженията на Кремъл, преговорите за гаранции за сигурност изглежда напредват бързо. Френският президент Еманюел Макрон изясни, че членството в НАТО не е на дневен ред, но подчерта, че защитата на Украйна ще зависи от силна национална армия, подсилена от задължителни ангажименти от съюзниците. Европейските официални лица очакват пакет от мерки да бъде финализиран в най-скоро време, с цел осигуряване на бъдещето на Украйна след войната.