Европейските съюзници обсъждат бърз план за защита на Украйна

Италианският премиер Джорджа Мелони предложи нова инициатива за сигурност, целяща да осигури защита на Украйна в случай на нови руски атаки. Според съобщение на Bloomberg, предложението предвижда, че страните-съюзници на Киев ще трябва да реагират в рамките на 24 часа, ако Русия извърши нападение. Това е аналогично на ангажиментите от Член 5 на НАТО за колективна защита, но не включва формално членство на Украйна в алианса.

Мелони от март 2025 г. активно защитава разширяването на защитните механизми на НАТО за Киев без да предоставя членство. Идеята е част от по-широка дискусия сред европейските лидери, които засилиха преговорите след срещата в Аляска между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин. Предложението предвижда бързо вземане на решения от страните, подписали споразумения за сигурност с Украйна, относно съвместен отговор, ако Москва наруши мирно споразумение.

Възможните мерки обхващат военна подкрепа, икономическа помощ и санкции. Въпреки несигурността относно пряко ангажиране на бойни сили от отделни нации, Bloomberg съобщава, че около 10 европейски държави са готови да изпратят войски в рамките на мисия за възпиране.

На 20 август военните лидери на НАТО проведоха виртуална среща, за да координират възможни механизми за подкрепа. Ролята на САЩ остава предмет на обсъждане. Тръмп предложи Вашингтон да предостави въздушна подкрепа, подчертавайки, че не биха били разположени американски наземни сили. Той посочи системи за противоракетна отбрана или други въздушни активи като възможни приноси, а Белият дом по-късно потвърди, че въздушната подкрепа остава „възможност“.

Тръмп, който по-рано отхвърли задължителни гаранции за Украйна, промени позицията си след среща в Белия дом с украинския президент Володимир Зеленски и няколко европейски лидери на 18 август. В същото време Русия отхвърли инициативите. Министърът на външните работи Сергей Лавров заяви, че сигурността, изключваща Москва, е „път към никъде“, като аргументира, че всяка трайна рамка трябва да включва всички постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН.

Лавров припомни предишните преговори в Истанбул през 2022 г., по време на които Москва настояваше да участва в такива гаранции. Той също така предложи, че западните сили и Китай могат да допринесат, стига споразуменията да се изградят на предварително обсъдени основи.

В последните дни европейските съюзници действат бързо. Обсъжданията във Вашингтон предвиждат разполагане на френски и британски сили, заедно с по-малки вноски от други европейски държави. Швеция и Япония също изразиха готовност да се присъединят към многонационалната „коалиция на желаещите“, като Токио преглежда своите законови и оперативни опции, а Стокхолм предлага потенциални морски и въздушни наблюдателни активи.

Литва се ангажира с изпращане на войски и оборудване, докато Полша уточни, че няма да изпраща сили в Украйна, а вместо това ще предоставя логистична подкрепа и ще укрепи източния фланг на НАТО. Паралелно с това се развиват и други дипломатически усилия.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган разговаря с Путин на 20 август, отново предлагайки Турция като възможно място за директни преговори между Путин и Зеленски. Унгария също се появи като алтернативен домакин, докато германският канцлер Фридрих Мерц посочи, че такава среща може да се проведе в рамките на две седмици.

В същото време напрежението нарасна, след като Полша обвини Русия в „провокация“, след като дрон се разби в царевично поле в близост до Осини, близо до границата с Украйна и Беларус. Варшава потвърди, че обектът е руски безпилотен летателен апарат и обяви формален дипломатически протест.

Въпреки възраженията на Кремъл, преговорите за сигурност изглежда напредват бързо. Френският президент Еманюел Макрон уточни, че членството в НАТО не е на дневен ред, но подчерта, че защитата на Украйна ще зависи от силна национална армия, подсилена от задължаващи ангажименти на съюзниците. Европейските власти очакват пакет от мерки да бъде финализиран още тази седмица с цел осигуряване на бъдещето на Украйна след войната.