Макрон признава Палестина: Какви са последиците?

На 15 март 2024 г. Еманюел Макрон, президент на Франция, обяви намерението си да признае Палестина като държава, с което възнамерява да подтикне европейските си съюзници, включително Обединеното кралство, Германия и Италия, да предприемат действия в подкрепа на дългоочакваното решение за две държави. Тази стъпка може да доведе до значителни последици в международната политика и конфликта между Израел и Палестина.

В писмо до палестинския президент Махмуд Абас, публикувано на платформата X, Макрон изрази намерението си да формализира решението на Общото събрание на ООН през септември. “Франция ще се обедини в подкрепа на реализацията на решението за две държави, Израел и Палестина, живеещи рамо до рамо в мир и сигурност,” написа той. Според него, това решение е единственият път напред, който позволява да се отговори на законните амбиции както на израелците, така и на палестинците.

Какво означава признанието на Палестина?

Франция е най-влиятелната държава в Европа, която ще признае палестинската държавност, присъединявайки се към 147 държави, които вече са го направили. Страната ще стане и част от 11 европейски нации, които официално признават Палестина, сред които са Испания, Ирландия, Швеция, Румъния, Унгария и България. За много от тези страни, актът на признание означава признаване на суверенитета и независимостта на Палестина в границите преди 1967 г., включително Западния бряг, Газа и Източен Ерусалим, и установяване на пълни дипломатически отношения.

Политически последици и международен отзвук

Франция е дом на най-голямото еврейско население в Европа и на значителна мюсюлманска общност. Като един от основателите на Европейския съюз, гласът на Франция има голямо значение не само в Европа, но и в световен мащаб. Решението на Макрон да признае Палестина вероятно ще увеличи напрежението върху Израел в контекста на нарастващата хуманитарна криза в Газа, където организации като Лекари без граници и Амнести Интернешънъл съобщават за разпространение на глад.

Докато Съединените щати се оттеглиха от мирните преговори в Доха, Макрон се надява да натисне своите европейски партньори да възобновят диалога за решението за две държави. “Признанието на Палестина от Франция изпраща сигнал до Израел, че действията му в Газа имат политическа цена сред съюзниците,” каза Мартин Конецни, директор на Европейския проект за Близкия изток в Брюксел.

Въпреки че такова признание вероятно няма да доведе до правни последствия, включително в търговските отношения с Палестина, Конецни подчерта, че то може да се използва в бъдещи съдебни процедури. Според него, признанието на Макрон прави решението за две държави “още по-належащо” от преди, но за да се спре войната в Газа, ще са необходими допълнителни мерки.

По мнението на наблюдателите, Макрон се опитва да натисне своите европейски съюзници да заемат ясна позиция и да възобновят преговорите за създаване на палестинска държава. Въпреки че Палестинската власт все още подкрепя решението за две държави, Израел и неговият американски съюзник вече не го подкрепят.

Какво следва?

Много анализатори смятат, че ходът на Макрон е предимно символичен и няма да доведе до реални промени на терен. В контекста на значителния бюджетен дефицит на Франция и спорната пенсионна реформа, фокусът на президента остава върху външната политика. “Важно е за външната политика на Франция, но не и за палестинците,” коментира Мария Луиза Франтапиé, ръководител на програмата за Средиземно море, Близкия изток и Африка в италианския Институт по международни отношения.

Нарастващото признание на Палестина в Обединеното кралство също създава нови реалности. Британският премиер Киър Стармер е насрочил спешен разговор с Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц, за да обсъдят ситуацията.

Критиците на Макрон обаче, включително Марк Рубио, държавен секретар на САЩ, нарекоха решението му “безразсъдно” и изразиха съмнения относно неговото влияние върху мира в региона. На фона на разделението сред европейските правителства относно подхода към Израел, е ясно, че стъпките на Макрон ще имат дългосрочен ефект върху международната политическа сцена, но реалния напредък остава несигурен.