Европа трябва нова стратегия за справяне с миграцията

Миграционната криза в Европа не е просто хуманитарен проблем или въпрос на контрол на границите. Според Уолид Елафи, министър на политическите дела на Либия, тя представлява стратегически провал. В статия, публикувана ексклузивно от Euronews, Елафи подчертава, че Европа трябва да възстанови яснотата в стратегията си, ако иска да контролира миграционната си политика.

Неправилната миграция продължава да доминира медийните заглавия и да влияе на изборите от Ламанша до Лампедуза. Реакцията на много европейски столици до момента е предвидима — краткосрочни мерки за задържане, двустранни споразумения за връщане и нови схеми за обработка на мигранти извън територията на ЕС. Но потокът на мигранти продължава, без да се спира.

Стратегически слабости в миграционната политика

Престъпни мрежи, които търгуват с човешки животи, се адаптират и общественото натиск нараства. Политиките стават все по-реактивни. Неправилната миграция е само симптом на по-дълбоки проблеми — фрагментирана външна политика на Европа и ерозия на държавния суверенитет в транзитните страни. Според анализи, Хафтар и неговите международни поддръжници, сред които е и Русия, използват миграцията като средство за натиск върху европейските решения.

В Либия, например, неправилната миграция не само генерира незаконни доходи за престъпни мрежи, но също така служи като стратегически инструмент за местните власти, контролирани от Хафтар. Тези мрежи не действат изолирано; те са вплетени в местните структури и получават подкрепа от международни играчи, които виждат миграцията като разменна монета, а не като хуманитарен проблем.

Необходимост от нова визия и стратегия

Европа не трябва да се ангажира с актьори, които облагодетелстват от трафика на хора и разстройството на границите. Споразуменията с нелегитимни власти в източна Либия и натиск върху паралелни държавни структури са от ключово значение за запазване на суверенитета на Либия. Необходима е и нова споразумение за прием на мигранти между Великобритания и ЕС, базирано на споделена отговорност.

Четири основни промени са от съществено значение, ако Европа иска да се справи с неправилната миграция. Първо, трябва да се предлагат безопасни пътища за легален достъп до убежище, работа или семейно обединение. Второ, сътрудничеството с актьори, които нарушават правата на човека, е не само неетично, но и контрапродуктивно.

Тази стратегическа неяснота не е просто провал на политиката, а уязвимост, която засилва миграционната криза. Европа трябва да възприеме подход, основан на отговорност и дългосрочни интереси, вместо да се опитва да изгражда по-високи стени или да подписва сделки, които само прехвърлят риска.

Ако Европа не преразгледа спешно на кого предоставя власт и на какви условия, неправилната миграция ще продължи да ескалира — не просто като движение на хора, а като симптом на геополитическа експлоатация и структурен хаос.