Испания залага на мигрантите, за да преодолее недостига на работна ръка

Испанското правителство предприема амбициозна стъпка, за да се справи с недостига на работна ръка, като планира да легализира над един милион мигранти в рамките на три години. Това е част от стратегията на Испания за справяне с демографските предизвикателства, пред които е изправена страната. До 2027 г. се очаква значителен брой мигранти да получат легален статут, което ще стимулира икономическия растеж и пенсионната система.

Реформа, влязла в сила през май 2025 г., предвижда легализиране на 300 000 души годишно в продължение на три години. Паралелно с това, проектозакон, който предстои да бъде обсъден в парламента, цели да легализира 470 000 недокументирани мигранти, които са в Испания преди края на декември 2024 г. Основната цел е да се подпомогне икономическият растеж и да се укрепи пенсионната система на страната.

Мигрантите съставляват 13,5% от работната сила в Испания, а 40% от новосъздадените работни места през 2024 г. са именно в строителството, селското стопанство и здравеопазването. Новата политика на Мадрид е насочена към преодоляване на недостига на работна ръка и справяне с остаряващото население, което е актуален проблем в цяла Европейския съюз, където работоспособното население намалява с един милион души годишно.

Според оценки в ЕС има между 2,6 и 3,2 милиона недокументирани мигранти. Сред тях е Лорена Флечас, 31-годишна жена от Колумбия, която пристига в Испания през март с мъжа си и малката си дъщеричка Сол. „В моята страна в момента има много войни, бомбардировки и отвличания. Затова си казах: ‘Не, не мога. Не мога да оставя дъщеря си и семейството си в тази ситуация’“, споделя Лорена.

Тя обяснява, че първоначалният й план бил да се опита да отиде в Съединените щати, но не успяла да получи виза. „Помислих и за преминаване на границата, но не исках да рискувам живота на дъщеря си“, добавя тя. Тъй като за повечето латиноамерикански граждани не се изискват визи за влизане в ЕС, освен за боливийци и еквадорци, Лорена и съпругът й се насочили към Испания, където вече живее част от семейството на Лорена.

Семейството е започнало процеса за получаване на разрешителни за пребиваване и работа в Испания. „Моята дъщеря все още е много малка и има възможност да получи добро образование и да процъфтява. И бебето, което очаквам, също заслужава да расте при най-добрите условия“, казва Лорена, която мечтае един ден да може да купи собствен дом в Испания. В момента семейството живее от случайни работи, които съпругът й намира, и с помощта на асоциацията AESCO, която подпомага мигрантите материално и в усилията им за легализация.

Според Андрес Гавирия, президент на AESCO, в момента отнема между две и седем години на хората, за да получат всички необходими правни документи за пълна интеграция. „Новата реформа ще ускори процеса значително. Това е необходимо, за да се позволи на много хора да излязат от неформалната икономика“, обяснява той. Оценките показват, че пет до шест от десет души от Латинска Америка пристигат с диплома, която представлява източник на труд за сектори, където европейският трудов пазар изпитва значителен недостиг.

Социологът и професор в Университета Комплутенсе в Мадрид, Клаудия Финотели, подчертава, че имиграцията е в центъра на трудовия пазар и демографското бъдеще на Испания. „Между 2022 и 2024 г. бяха създадени 5,2 милиона работни места; 75% от тях са заети от хора с двойно гражданство или от чужденци“, обяснява тя. Предишната програма за легализация на Испания от 2005 г. сама по себе си е донесла 4 000 евро приходи от социално осигуряване на мигрант, а от 2009 г. повече от един милион души са получили легален статут.

Докато испанският модел е в остър контраст с европейската стратегия, която акцентира на депортация, Финотели отбелязва, че „подобни мерки са предприети в различни държави от ЕС“, като Португалия, Италия и Германия. „Европейската централна банка ясно заяви в доклад, публикуван през май миналата година, че Европейският съюз изпитва недостиг на работна ръка. В Европа 50% от работните места, създадени в последните години, са благодарение на приноса на мигранти. Това е основен двигател на трудовия пазар и икономическия растеж, в момент, когато населението намалява, а бебе-бумерите са на 15 години от пенсиониране“, заключава тя.