Хърватският посланик за успешния преход към еврото и уроците за България

Хърватия премина успешно към еврото през 2023 г., а Ясна Огняновач, посланик на Хърватия в България, сподели опит и уроци от този преход. В интервю за Nova TV тя коментира, че страната е събрала стотици хиляди евро от глоби за злоупотреби с цени, свързани с прехода към новата валута. Въпросите за санкции при неоправдани повишения на цените, като например за фризьор, който вдига таксите без причина, бяха сред основните теми на разговора.

По време на прехода, Хърватия не срещна значителна опозиция, частично благодарение на статута си на популярна туристическа дестинация, която прие над 21 милион посетители през миналата година. При въвеждането на еврото, 61% от хърватите го подкрепиха. Правителството стартира информационна кампания година преди прехода, за да намали объркването и страховете на гражданите.

Сравнения между Хърватия и България

Огняновач подчертава, че между Хърватия и България съществуват значителни прилики по отношение на валутите. Хърватската куна е била първо свързана с германската марка, а след това с еврото, подобно на българския лев. Тя акцентира на важността от членството в еврозоната, което дава на Хърватия глас при вземането на решения относно лихвените проценти и валутните въпроси, в контекста на това, че България в момента следва решенията на еврозоната без участие в процеса на вземане на решения.

Членството в еврозоната предоставя защита за търговията и валутата, по-добри условия за заемане и финансова стабилност. След приемането на еврото, Хърватия постигна инвестиционен рейтинг “А”, което значително повишава икономическата й надеждност.

Инфлация и икономически растеж

По отношение на инфлацията, посланикът отбеляза, че Хърватия е влязла в еврозоната при трудни обстоятелства, с инфлация от 11%, причинена от пандемията, войната в Украйна и глобалните проблеми с доставките. Оттогава инфлацията е спаднала до около 4%, като само 0.2% от увеличението е свързано с еврото. Тя смята, че България влиза в еврозоната в по-благоприятна позиция, с много по-ниска инфлация.

Ръстът на доходите също е значителен. Преди приемането на еврото, средната заплата е била около €1 000 през 2022 г., а сега е €1 500. Производителността на труда и БВП на глава от населението също са нараснали значително, от €12 000 през 2013 г. до €22 000 сега, което отразява значителен напредък в икономическото развитие на страната след интеграцията в ЕС и еврозоната.

Хърватия е изпитала и опити от страна на търговците да се възползват от прехода, включително повишаване на цените в супермаркетите, вместо просто да ги конвертират в евро. Правителството реагира с инспекции и мерки за защита на потребителите, включително телефонна линия за докладване на нарушения на цените. През първите два месеца след въвеждането на еврото, бяха събрани около €400 000 в глоби, което демонстрира твърдата позиция на правителството срещу потребителските измами.

Огняновач сподели личния си опит по време на прехода, характеризирайки процеса на конвертиране от куни в евро в банкоматите по време на Нова година като безпроблемен. Тя подчерта, че, въпреки че се случиха малки злоупотреби, правителството беше подготвено и изискваше от търговците да върнат цените на нивата преди еврото, ако повишенията не са оправдани. След първите един до два месеца, тези опити спряха и тя изрази увереност, че България ще управлява прехода си към еврото гладко.

В заключение, посланикът акцентира на удобството от използването на еврото в ежедневието, отбелязвайки икономиите и леснотата в сравнение с обмена на валути. Тя определи прехода на Хърватия като успешен, с внимателно планиране и прилагане на мерки, осигуряващи гладкото преминаване към еврото, въпреки дребните предизвикателства от злоупотреби с цени. Според нея, след една година, процесът може да бъде прегледан, за да се потвърди, че всичко остава под контрол и протича по план.