Китайски „лунни тухли“ се завърнаха от Космоса след експеримент

Китай направи важна крачка към реализирането на амбициозния си проект за изграждане на инфраструктура на Луната, след като първата партида експериментални лунни тухли се завърна на Земята след едногодишно излагане на суровата космическа среда. Тези специално проектирани блокове пристигнаха на Шенджоу-21 миналата седмица, заедно с трима астронавти, които завършиха шестмесечна мисия.

По предварителни данни, взетите проби са оцелели изключително добре в орбита, предоставяйки на учените ранно доказателство за концепцията на бъдещото строителство на Луната.

„При отварянето на капака установихме, че пробите са в добро състояние. Нямаше вдлъбнатини, дупки или други видими дефекти, които си мислехме, че могат да се появят от удари от метеорити или космически отломки“, сподели Чжоу Ян, доцент в Университета Хуачжонг по наука и технологии в Ухан. „Освен това, цветовете им изглеждаха малко по-светли от преди. Необходимо е допълнително оценяване, за да установим причината“.

Завърналите се 34 блока, всеки с тегло около 100 грама, бяха произведени с материали, които имитират състава на лунния реголит. Те бяха компактни чрез горещо пресоване, електромагнитна индукция и микровълнова синтеризация – техники, които им придават компресивна якост, приблизително три пъти по-висока от стандартните тухли. Това ги прави по-подходящи за екстремната космическа среда.

Кин Йихън, аспирант в университета и участник в проекта, коментира, че част от пробите, изпратени в космоса, са били цели, докато други имали симетрични шевове под 45 градуса. „Така искахме да видим какви промени ще настъпят в механичните им свойства след година на космическата станция“, допълни той.

В допълнение към механичната якост, експериментът тества как термичното поведение и радиационната устойчивост на тухлите издържат след продължително излагане. Паралелната контролна група на Земята ще помогне на изследователите да определят как условията в космоса променят материала.

Чжоу Ян подчерта, че след завръщането на третата партида проби, на базата на по-хоризонтални сравнения, изследователите може да открият модел, който да предскаже как ще изглеждат тухлите след пет, десет или дори двадесет години на Луната. Китайската лунна програма цели да приземи астронавти на Луната до 2030 г. и да построи основна версия на планираната Международна лунна изследователска станция до 2035 г..

За да се намалят огромните разходи за транспортиране на материали от Земята, страната възнамерява да разчита в значителна степен на местни ресурси, като лунен почва, слънчева енергия и минерали от повърхността.