Росен Желязков алармира: Споразумението с Боташ застрашава Булгаргаз и енергийния сектор

Премиерът Росен Желязков определи договора с турската държавна енергийна компания Боташ като сериозен проблем за енергийния сектор на България. По време на стратегически енергиен форум в София, той подчерта, че споразумението поставя Булгаргаз в дългово положение, като компанията е ангажирана с над 600 милиона лева (около 306 милиона евро), които не може да възстанови. За целия 13-годишен период, договорът би струвал на държавата над 6 милиарда лева (около 3,06 милиарда евро).

Премиерът акцентира на необходимостта от публична дискусия и решения за преразглеждане на договора, като акцентира на баланса между финансовата стабилност на Булгаргаз и функционирането на националната икономика. Форумът събра ключови фигури, сред които вицепрезидента Илияна Йотова и министрите на енергетиката и финансите, за да обсъдят енергийната сигурност на страната, устойчивото развитие и стратегическите проекти.

Стратегически проекти и енергийна независимост

Участниците в събитието разгледаха основните компоненти на енергийния микс на България, като ядрена енергия осигурява около 50% от производството на електрическа енергия. Желязков повтори стратегическото значение на мащабни проекти, като блокове 7 и 8 на Козлодуйската ядрена електрическа централа, подчертавайки потенциала им за ускоряване на икономическото развитие. Инициативите за инфраструктура, включващи свързаност с Гърция, Сърбия и Румъния, терминали за втечнен газ, паркове за възобновяема енергия и смарт мрежи, бяха акцентирани като критични за енергийната независимост на страната и регионалното влияние в Югоизточна Европа.

Отново фокусирайки се върху договора с Боташ, Желязков го определи като неправилен избор, който поставя Булгаргаз в уязвима позиция, с потенциал за несъстоятелност. Той описа проблема като структурен за енергийния сектор, подчертавайки напрежението между бъдещето на компанията и политическите и икономически решения.

Необходимост от дългосрочно планиране

Вицепрезидентът Йотова подчерта необходимостта България да се позиционира не като периферен играч, а като активен участник в европейските енергийни решения. Тя акцентира на енергийните нужди на важни проекти, като избраният от Европейската комисия гигафабрика, която изисква значителни енергийни ресурси.

Йотова допълнително акцентира на важността от планирането на енергийната система на България до 2050 година, като се адресират енергийният микс и доминиращите източници. Тя изрази недоволство, че до момента Националното събрание не е приело стратегическа визия за устойчиво развитие на електричеството, оставяйки пропуск в дългосрочното планиране и политическите насоки.

Форумът успешно очерта както непосредствените предизвикателства, свързани с договора, така и по-широките структурни проблеми, които предстои да бъдат разрешени за енергийното бъдеще на България.