Националният дълг на Франция: Как четирима президенти управляваха цифрите

Националният дълг на Франция е нараснал значително през последните 30 години, достигайки до 3 345,4 милиарда евро в края на първото тримесечие на 2025 г.. За сравнение, дългът на страната е изразен като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), като съотношението дълг към БВП е 113,9%. Тази ситуация е резултат от политически решения и икономически условия, които определят приходите и разходите на страната.

Под управлението на Жак Ширак, дългът на Франция се е увеличил от 663,5 милиарда евро до 1 211,4 милиарда евро, или от 55,5% до 64,1% от БВП. При Никола Саркози националният дълг е достигнал 1 833,8 милиарда евро или 90,2% от БВП. По времето на Франсоа Оланд дългът е нараснал до 2 258,7 милиарда евро, представляващ 98,4% от БВП.

Икономическите условия и тяхното влияние

Икономическите условия оказват значително влияние върху управлението на дълга. Измерването на икономическата ситуация може да бъде направено чрез два основни параметъра: лихвения процент, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ), и темповете на растеж. Когато лихвеният процент е по-висок от темпа на растеж, дългът нараства, дори когато правителството управлява приходите и разходите с нулев първичен дефицит.

По време на мандата на Ширак, лихвените проценти са били високи, между 2,5% и 5%, а темпът на растеж е бил умерен, около 4%. Тази комбинация е довела до увеличаване на дълга, въпреки стабилността на приходите и разходите. Обратно, през мандата на Макрон, лихвените проценти са останали под 2%, а темпът на растеж е над 2,5%, което е довело до по-бавно нарастване на дълга, дори при нарастващи първични дефицити.

Анализ на дълговата история и основните фактори

Исторически, мандатите на френските президенти могат да бъдат разделени на две основни групи. Първата включва мандатите на Ширак и Саркози, където „лошите“ икономически условия са основната причина за увеличаване на дълга. Втората група обхваща мандатите на Оланд и Макрон, където основната причина за нарастването на дълга са първичните дефицити.

Данните показват, че през мандата на Ширак дългът на БВП е нараснал с 8,99 пункта. Въпреки значителните първични дефицити, икономическите условия са довели до увеличаване на дълга с 10,07 пункта. По време на Саркози дългът се е увеличил с 22,76 пункта, от които 11,01 пункта са резултат от първични дефицити.

В мандата на Оланд, първичните дефицити са представлявали 71,5% от увеличението на дълга, докато при Макрон увеличението е било само 10,8 пункта, следствие на значителен ръст на първичните дефицити.

Финансовата политика на Франсуа Байру, предложена на 25 юли, предвижда увеличаване на дълга до 4,6 пункта в контекста на икономически условия, които ще намалят дълга с 1,7 пункта. Това подчертава необходимостта от баланс между разходите и приходите, като се акцентира на устойчивото управление на публичните финанси.