МВФ призовава България за строга фискална политика преди еврото

Международният валутен фонд (МВФ) призовава България да затегне фискалната си политика, като насочи усилията си от потребителското търсене към насърчаване на инвестиции с високо качество. Според последния доклад на мисията, ръководена от Фабиан Борнхорст, правителството трябва да приоритизира мобилизирането на допълнителни приходи, за да отговори на нарастващите нужди в инфраструктурата, здравеопазването и образованието, както и да се справи с социалните неравенства.

Борнхорст подчерта, че приемането на еврото представлява важен етап за България, предоставяйки възможност за укрепване на институциите, повишаване на доверието в правителствените политики и стимулиране на средносрочен икономически растеж. „Правителството е постигнало значителен напредък с осигуряването на членството на страната в еврозоната, приемането на бюджета за 2025 г. и преговорите по Плана за възстановяване и устойчивост,“ добави той.

Икономическата динамика в България остава стабилна, с тясно работно пространство и висока инфлация. Ръстът на заплатите е подкрепил сближаването на доходите към средните за Европейския съюз, но печалбите от производителността изостават. Разширяването на кредитите, особено по ипотечни заеми, продължава с бързи темпове, съвпадайки с растящите цени на имотите. Въпреки тези натиски, икономическата активност се очаква да остане силна, подкрепена от стабилното потребление на частния сектор.

МВФ предупреждава, че фискалната политика трябва да бъде внимателно регулирана, за да се реализират напълно ползите от приемането на еврото и да се избегнат макрофинансови дисбаланси. Политиците трябва да поддържат фискална дисциплина, да управляват рисковете, свързани с прехода към еврото, и да ускорят структурните реформи. Според фонда, предсказуемата и последователна политическа рамка е съществена за постигането на тези цели.

Възможности и рискове пред икономиката

Прогнозната инфлация за 2025 и 2026 г. е около 3,5%, като се очаква да намалява постепенно след това. Динамиката на заплатите е важен фактор; увеличенията на минималните заплати и заплатите в публичния сектор, които са индексирани по средни стойности, стимулират вътрешното търсене, но водят и до нарастващи разходи.

Въпреки значителния напредък, рисковете остават. Силното вътрешно търсене може да доведе до прегряване на икономиката и продължителен инфлационен натиск. Бързото разширяване на кредитите и увеличаващата се експозиция на ипотечния сектор могат да създадат уязвимости в финансовата система. Без внимателно регулиране, тези тенденции могат да генерират макрофинансови дисбаланси.

Препоръки за фискална устойчивост

В краткосрочен план, МВФ препоръчва комбинация от мерки за приходи и разходи, за да се контролира бюджетният дефицит за 2025 г., който може да надвиши планираните 3%. Мерките включват затягане на фискалната политика, увеличаване на данъците върху имотите и социалните осигуровки, замразяване на заплатите в публичния сектор и намаляване на правителствените разходи с приблизително 1% от БВП.

Борнхорст също така предлага премахване на максималния праг за осигуряване и тавана на пенсиите, както и преход към прогресивен данък върху доходите. Ускоряването на структурните реформи остава от ключово значение за увеличаване на производителността и дълбочината на интеграцията с единния пазар на ЕС.

Реформата в енергийния сектор е също акцентирана, предвид високата енергийна интензивност на България и зависимостта от въглища. Борнхорст подчерта, че целенасочената подкрепа за домакинства с ниски доходи и създаването на по-конкурентен електрически пазар ще повишат инвестиционните стимули и ефективността на пазара.

В заключение, фискалната политика на България трябва да бъде оценена, за да осигури финансиране на дългосрочните обществени нужди и да насърчи по-справедливо разпределение на ресурсите. Деменцията на стареене на населението, инвестициите в инфраструктура, разходите за отбрана и нарастващите социални искания ще увеличат нуждите от обществени услуги.