Инвестициите от Гърция нараснаха с 466% преди еврото

На изложението HELEXPO 2025, фокусът беше поставен върху икономическите перспективи на България и предстоящото ѝ влизане в еврозоната. В дискусията, озаглавена „Готов ли е частният сектор за влизането на България в еврозоната?“, Мая Алексова, ръководител на Международния център в UniCredit Bulbank, подчерта, че ръстът на гръцките инвестиции в България, който достига 466% през последните пет години, е силен показател за готовността на страната за единната валута.

В панела участваха и Методи Методиев, заместник-министър на финансите, Теодорос Пелакидис, заместник-губернатор на Банката на Гърция, и Илия Лингорски, член на управителния съвет на Българската народна банка. Модератор на събитието беше София Касидова, която е част от управителния съвет на Триморския инвестиционен фонд.

Мая Алексова изрази увереност, че бизнес секторът е добре подготвен за прехода към еврото, но същевременно призна, че промяната няма да бъде без трудности, особено за търговците на дребно. През началото на 2026 г., когато и левът, и еврото ще бъдат в обращение, е необходимо внимателно планиране на ликвидността. Търговците ще трябва да приемат лева, докато дават ресто в евро, което ще постави предизвикателства за управлението на паричните потоци.

Алексова представи данни, които показват, че през миналата година Гърция е станала третият по големина чуждестранен инвеститор в България, след Белгия и Австрия. Тези резултати отразяват изключителен ръст на чуждестранните преки инвестиции от гръцки компании с 466% през последните пет години, което е пряка реакция на напредъка на България към приемането на еврото.

Вътрешните данни на UniCredit Bulbank също подкрепят тази тенденция. Гръцките компании заемат трето място в международния бизнес портфейл на банката, генерирайки 5% от свързаните приходи. Алексова добави, че банковият сектор вече се подготвя за плавния преход, разработвайки обучителни материали за разпознаване на еврото и координирайки се с Българската народна банка за планиране на паричните нужди в началото на 2026 г.

„Работим в тясно сътрудничество, за да сме сигурни, че бизнесите са подготвени за оперативните аспекти“, заяви тя. Според Алексова, компаниите и финансовите институции очакват този момент от години и са готови да се фокусират върху възможностите, а не върху краткосрочните трудности. Тя акцентира, че дългосрочните предимства от присъединяването към еврозоната значително ще надхвърлят временното неудобство, особено за малките и средни предприятия.

С премахването на изискванията за валутна размяна, разходите за банкиране на компаниите се очаква да спаднат с 20–30%, благодарение на отстраняването на таксите за конверсия, поддръжката на сметки за две валути и по-високите такси за транзакции. Въпреки че банките може да загубят част от приходите си от тези промени, Алексова подчертава, че по-широките икономически ползи ще бъдат значителни.

В заключителните си думи, Алексова представи оптимистична картина на икономическото бъдеще на България в еврозоната. Премахването на валутните бариери, по-ниските разходи за транзакции и подобрените инвестиционни условия ще укрепят бизнес средата и ще помогнат за осигуряване на дълготрайни ползи за икономиката на страната.