Български работодатели отхвърлят модела на четиридневна работна седмица

Дискусиите за по-кратка работна седмица, които вече се тестват в части от Европа, срещат силна съпротива в България. Според проучване на БТА, работодателските организации категорично се противопоставят на идеята за намаляване на работната седмица до четири дни. Дебатът започна след като Гърция представи проектозакон, който позволява на родителите да работят четири дни, но с удължени 10-часови смени вместо стандартните осем.

В момента българското законодателство предвижда работна седмица от пет дни и 40 часа. Заедно с Гърция, България отчита най-дългите реални работни часове в Европейския съюз, като същевременно е на дъното по отношение на дела на служителите, работещи извънредно. В същото време, производителността на труда в България остава най-ниска в ЕС – едва 56.8% от средното за блока.

Работодателите изразяват несъгласие

Мария Минчева, заместник-председател на Българската индустриална камара (БИК), подчерта, че страната не е подготвена за четиридневен модел. Тя посочи на намаляващата работна сила и стареещото население, отбелязвайки, че по-малко работни часове биха означавали по-малко продукция. Според нея, България не разполага с необходимите нива на автоматизация и дигитализация, които биха позволили на служителите да работят по-малко без да се намали производството.

Позиция, близка до тази на Минчева, изрази и Кирил Бошев, заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ). Той обясни, че намаляването на работната седмица без промяна в часовете веднага би довело до спад на производителността с 20%, загуба, която работодателите не могат да си позволят. Според него, това би навредило на икономическата активност, намалило постъпленията в бюджета и довело до съкращения на работни места. Бошев също така отхвърли гръцкото предложение за четири дни с 10-часови смени, заявявайки, че „хората не са роботи“ и служителите биха били твърде изтощени, за да работят ефективно в по-късните часове на такива дълги дни.

Синдикатите също са предпазливи

Търговските синдикати също се отнасят предпазливо към предложението. Александър Загоров, конфедерален секретар на Конфедерация на труда „Подкрепа“, подчерта, че всяка реформа на работната седмица изисква широк диалог със служителите. Той предупреди, че работодателите ще се сблъскат с сериозни предизвикателства при реорганизацията на работните графици и системите за отчитане.

Освен това, Загоров добави, че служителите в България не проявяват активен интерес към четиридневна работна седмица. Въпреки това, Тодор Капитанов, вицепрезидент на Конфедерацията на българските синдикати и работодатели, отбеляза, че има изолирани примери на компании, които тестват модела за по-кратка седмица, като обикновено заплатите остават непроменени. Успехът на такива споразумения, обаче, зависи от вида на извършваната работа.

Капитанов подчерта, че българските компании вече срещат трудности с недостиг на работна ръка, често задължавайки служителите да изпълняват множество роли, което прави бизнеса неохотен да намали работните дни. Той аргументира, че бариерите не са основно правни – Кодексът на труда вече позволява гъвкави споразумения – а по-скоро свързани с пазара, тъй като работодателите не са сигурни как да компенсират загубените часове в стегнатия трудов пазар.