България и еврото: експерт разсейва митове и предлага съвети

България се подготвя за въвеждането на еврото на 1 януари 2026 г., като много граждани изразяват опасения относно влиянието на тази промяна върху техните банкови депозити и трудови договори. В интервю за БГНЕС, доц. Йосиф Аврамов, финансов консултант и преподавател, разсея основните тревоги и представи практически съвети за гражданите и собствениците на малки и средни предприятия.

В новоиздадената си книга „България и еврото“, Аврамов обяснява, че няма причина за притеснение относно банковите сметки, тъй като средствата ще бъдат автоматично конвертирани по фиксиран курс. Той уверява, че трудовите договори няма да се нуждаят от пренаписване, а пенсионерите не трябва да се тревожат за решения, свързани с еврото.

Информационната кампания и общественото възприятие

Един от факторите, които обуславят широка съпротива срещу еврото, според Аврамов, е неадекватно проведената информационна кампания. „Официалната публична кампания за приемането на еврото в България започна на 2 септември. Европейската централна банка и Европейската комисия отпуснаха 10 милиона евро в средата на 2024 г., а държавният бюджет също трябваше да направи своя принос. Идеалното е, че тази кампания трябваше да започне миналата година“, обяснява той.

Друг важен момент, който Аврамов посочва, е, че българските търговци повтарят действията на своите хърватски колеги преди въвеждането на еврото. В месеците преди прехода, много търговци започнаха да повишават цените в очакване на промяната. „Официалната инфлация е между 2-5%, но неофициално може да достигне 20-30%. Тези повишения на цените не са свързани с приемането на еврото; търговците просто предприемат предпазни мерки“, добавя той.

Ролята на контролните органи

Аврамов призова Националната агенция за приходите, която разполага с около 8 000 служители, да започне да налага глоби от 8 октомври, фокусирайки се особено върху големите търговски вериги, а не върху малките магазини в селата. „Малките магазини обслужват своите общности. Строгото налагане на глоби може да остави жителите без основни стоки като хляб, олио и захар“, подчертава той, advocating for a differentiated approach to inspections.

Аврамов изрази оптимизъм относно информационната кампания, която би могла да намали процента на противниците на еврото от над 50% до под 30%. „Те няма да изчезнат напълно, но за две до три години хората ще осъзнаят, че няма да им се налага да сменят валутата, когато пътуват до страни като Гърция, Австрия или Хърватия. Еврото ще стане част от ежедневието“, добавя той.

Аврамов подчерта значението на уважителен диалог с евроскептиците, отбелязвайки, че е важно да се избягват обиди и вместо това да се предоставят ясни, аргументирани обяснения за ползите от еврото. „Това е точно това, което се опитах да направя в книгата си“, казва той.

Накрая, Аврамов акцентира на глобалната роля на еврото, посочвайки, че то се използва на пет континента, включително във френските отвъдморски територии в Латинска Америка, Тихия океан и Индийския океан, както и испански анклави в Африка и португалски атлантически острови. „България и нейното население трябва да се гордеят с присъединяването си към еврозоната. Това можеше да се случи още през 2009-2010 г., но сега, след като сме били приети, няма връщане назад. Правителството е преживяло множество вот на недоверие и няма риск от падане преди Нова година. На 1 януари всички ще имаме евро в портфейлите си“, завърши доц. Йосиф Аврамов.