Проучване показва: Отмяна на антидепресанти е рядка и слабо изразена

Проучване, публикувано в списанието JAMA Psychiatry, установява, че повечето хора, прекратили употребата на антидепресанти, не изпитват сериозни симптоми на отнемане. Изследването е най-мащабният анализ до момента на симптомите, свързани с отмяната на антидепресанти, проведено от изследователи от Имперския колеж Лондон. То цели да изясни какво се случва, когато пациентите спрат да приемат антидепресанти и да идентифицира симптомите, произтичащи от прекратяване на лечението, спрямо тези, свързани с потенциално рецидивиране на депресия или други психични разстройства.

Д-р Самир Джаухар, водещ автор на изследването, заявява: „Нашата работа показва, че повечето хора не изпитват сериозно отнемане, що се отнася до допълнителни симптоми.“ Анализът обхваща 50 рандомизирани контролирани проучвания, които включват около 17 800 участници.

Симптоми на отмяна и дългосрочни последици

Сред най-честите симптоми при хора, които са спрели антидепресанти, са замайване, гадене и нервност, но много от тях са били с незначителни оплаквания, което ги поставя „под прага“ за клинично отнемане. Важно е да се отбележи, че настроението на участниците не е показало влошаване, което е индикация, че евентуално влошаване може да е свързано с рецидив на депресията, а не с отмяната на лекарствата.

Данните от изследването противоречат на предишно проучване, което установи, че симптомите на отнемане са „чести, сериозни и продължителни“ за много пациенти. Катарина Домшке, председател на катедрата по психиатрия и психотерапия в Университета Фрайбург, коментира, че предишното изследване е „методологично много по-слабо“, тъй като е обхванало само 310 пациенти и е имало по-висок риск от отклонение в резултатите.

Разнообразие на антидепресанти и симптоми

Изследването включва различни видове антидепресанти, включително агомелатин, вортексетин, селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (SSRIs) като ескиталопрам, сертралин и пароксетин, както и инхибитори на обратното захващане на серотонин и норепинефрин (SNRIs) като венлафаксин и дулоксетин.

Изследователите проследили броя на симптомите, които участниците изпитвали на 43-степенна скала, сравнявайки тези, които са спрели антидепресанти, с тези, които приемали плацебо. Резултатите показали, че пациентите, спрели антидепресанти, са имали само един допълнителен симптом – например гадене или замайване – в сравнение с тези, които са приемали плацебо. Например, 20% от участниците, спрели венлафаксин, са страдали от замайване, в сравнение с 1,8% от тези, които са приемали плацебо.

Различните антидепресанти показали различна тежест и продължителност на симптомите, като участниците, спрели десвенлафаксин, изпитвали най-много оплаквания, докато тези, отказали вортексетин, били сравнително сходни с хората на плацебо.

Въпреки положителните резултати, изследването има своите ограничения. Повечето от проучванията са следили участниците за максимум две седмици, което затруднява изводите относно дългосрочните последици. Д-р Кристиян Винкерс, психиатър и изследовател на стреса в Амстердамския университетски медицински център, подчерта, че все още е необходимо да се съберат повече данни относно дългосрочните потребители и индивидуалната уязвимост.

В заключение, Винкерс добавя, че „резултатите насърчават по-балансирано и научно обосновано разбиране на прекратяването на антидепресанти“.