Никола Саркози с мемоари от затвора, бестселър в продажбите

Никола Саркози, бившият президент на Франция, публикува мемоарите си „Дневник на един затворник“, които бяха пуснати на пазара в сряда и бързо заеха първото място в предварителните продажби на Amazon. В 16-ти арондисман на Париж, стотици поддръжници на Саркози се наредиха на опашка пред книжарница „Ламартин“ за събитие по случай излизането на книгата, което предизвика протест на активистки от групата Фемен и затварянето на цяла улица.

Този бърз успех е резултат от внимателно планирана комуникационна стратегия на бившия президент. Основната цел на мемоара е да контролира наратива и да се възползва от ситуация, която е без аналог в съвременната френска история – президент, който е прекарал 20 дни в затвора. Саркози бе осъден на пет години затвор през септември за приемане на незаконно финансиране на кампанията си от режима на либийския диктатор Муамар Кадафи, за да осигури победата си на изборите през 2007 г.. Присъдата включва и забрана за заемане на публични длъжности. Саркози оспорва обвиненията и делото по обжалване е насрочено за март 2024 г..

Според Арно Бенедети, главен редактор на „Политическото и парламентарно издание“, книгата е нещо много повече от просто разказ за времето на Саркози в затвора. Той я описва като „хибридно произведение“, което изпраща редица политически послания. „Каквито и да са неговите убеждения, думите му продължават да имат тежест в обществения дебат“, сподели той пред Euronews.

Филип Моро-Шевроле, професор по политическа комуникация в Sciences Po Paris, отбеляза, че целта е била ясна: бързо да се възстанови контролът върху общественото мнение. „Трябваше да издадат тази книга с рекордна скорост, защото идеята беше да се формулира дебатът възможно най-бързо, за да се предотврати построяването на алтернативен наратив“, обясни той.

Тази ситуация изисква пълен контрол върху имиджа на Саркози – от събиране на подкрепа преди влизането в затвора до символични жестове, като носенето на копие на „Граф Монте Кристо“ в килията си и агресивна комуникационна кампания веднага след освобождаването си. Във френския книжен пазар произведенията, написани от политици, обикновено се продават слабо, но случаят на Саркози е изключение.

Бенедети посочва, че „Саркози е политик, който никога не оставя никого безразличен. Въпреки критиците си, той запазва лоялна публика, която цени неговата личност. Неговият характер, история и директен начин на говорене го правят успешен в издаването на книги.“ Интересът към „Дневник на един затворник“ произтича и от безпрецедентната ситуация – никога преди френски президент или президент на Европейския съюз не е описвал живота си зад решетките.

Според Моро-Шевроле, читателите реагират на форма на любопитство: „Има едно чувство на воайорство, желание да надникнеш през ключалката и да видиш какъв е живота на един лидер в затвора.“ Бенедети подчертава и търговската сила на такова издание: „Всички съставки за успех в публикуването са налице […] ситуацията е толкова необичайна, че неизменно предизвиква любопитство.“

Въпреки това, за Моро-Шевроле, приоритетът на Саркози остава юридически. „Основната му цел е да спечели медийната битка около делото“, добави той. Докато описва стратегията като „много агресивна“, реалното й въздействие остава неясно: „Дали е ефективна? Времето ще покаже.“ Както отбелязва Бенедети, „успехът в публикуването не гарантира политически успех.“