Ново проучване свързва вируса Епщайн-Бар с болестта лупус

Изследване на Университета Станфорд установи, че вирусът Епщайн-Бар може да бъде скритият причинител на лупус, хронично автоимунно заболяване, засягащо милиони хора по света. Резултатите от изследването, публикувани в престижното списание Science Translational Medicine, показват как този разпространен вирус може да подтикне имунните клетки да атакуват собствените тъкани на организма.

Д-р Уилям Робинсън, професор по имунология и ревматология в Университета Станфорд, споделя: “Това е най-влиятелното откритие, което сме направили в моята лаборатория през цялата ми кариера. Смятаме, че то се отнася за 100% от случаите на лупус.” Заболяването предизвиква атака на здрави тъкани от страна на имунната система, причинявайки възпаление, което може да засегне кожата, ставите, бъбреците, сърцето и нервите. Жените са особено засегнати, съставлявайки около 90% от случаите.

Според изследването, повечето пациенти с лупус могат да управляват симптомите си с медикаменти, като например обикновения болкоуспокояващ ибупрофен, но около 5% развиват животозастрашаващи усложнения. В момента не съществува лек за заболяването.

Вирусът Епщайн-Бар и неговото въздействие

Вирусът Епщайн-Бар е най-известен с причиняването на мононуклеоза, известна също като „целувателната болест“. Повечето хора се инфектират с него в детството или юношеството чрез слюнка, например при споделяне на храна или целуване. “Практически единственият начин да не се заразиш с EBV е да живееш в балон,” отбелязва д-р Робинсън. “Ако си живял нормален живот, шансовете да го имаш са почти 20 към 1.”

След като вирусът навлезе в организма, той се крие в имунни клетки, наречени B клетки, които произвеждат антитела за борба с инфекциите. Обикновено тези клетки помагат за защитата на организма, но EBV може да ги манипулира, превръщайки малък брой в „бунтовници“ и убеждавайки другите да се присъединят в атаката срещу собствените тъкани на организма. Изследователите установиха, че именно този процес предизвиква лупус.

Проучването и значението му

Досега учените знаеха, че почти всеки пациент с лупус носи EBV, но точната връзка оставаше неясна. Екипът от Станфорд използва напреднала технология за секвениране, за да идентифицира как вирусът манипулира имунната система. Оказа се, че при хора с лупус, инфектираните с EBV B клетки са значително по-чести – около 25 пъти по-високи в сравнение със здрави индивиди.

EBV произвежда протеин, наречен EBNA2, който активира човешки гени, отговорни за възпаление. Тези свръхактивни B клетки след това предизвикват атака от страна на други имунни клетки срещу клетъчните ядра, което е основна характеристика на лупус. Когато достатъчно от тези „бунтовници“ се натрупат, започва пълна автоимунна реакция.

Д-р Робинсън и неговият екип вярват, че същата вирусна реакция може да играе роля и в други автоимунни заболявания, като многократна склероза, ревматоиден артрит и болест на Крон. Изследователите отбелязват, че генетични фактори, различия в щамовете на вируса и други екологични тригери може да обяснят защо определени хора са по-уязвими към автоимунни състояния като лупус.

Вече няколко компании работят върху ваксини, предназначени да предотвратят инфекция с EBV, като някои клинични изпитвания вече са в ход. Въпреки това, тези ваксини вероятно ще предпазват само хората преди експозицията, което означава, че трябва да бъдат приложени в ранна детска възраст.