Малките и средни предприятия предизвикателства при еврото през 2026 г.

Малките и средни предприятия в България ще се сблъскат с най-сериозните предизвикателства след като еврото стане официална валута на страната през 2026 г. Това предупреждение отправи Елеонорa Негулова, председател на Националната асоциация на малките и средни бизнеси (НСМБ), по време на интервю в Bloomberg TV. Тя подчерта, че малките фирми са най-уязвими по време на значителни икономически преходи и че не са получили достатъчна подкрепа от държавата за адаптацията към еврото.

Негулова посочи, че до момента не е предоставен ясен и целенасочен набор от указания от властите, който да помогне на малките бизнеси. Това е принудило организациите в сектора да разработят собствени планове за подготовка за предстоящата промяна. „В Европейския съюз принципът е да се мисли най-напред за малките бизнеси, тъй като те срещат най-големи трудности,“ заяви тя, подчертавайки необходимостта от повече внимание към специфичните предизвикателства, пред които са изправени.

Предизвикателства и рискове за бизнеса

Коментарите на Негулова съвпаднаха с провеждането на конференция, на която присъства и президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард. Тя акцентира на необходимостта България да оцени какво е постигнато до момента и какво все още трябва да се направи преди въвеждането на еврото. Основните притеснения на бизнеса включват преоценката на договори, фактури и други финансови документи, като Негулова подчерта, че всяка техническа грешка в този процес може да доведе до сериозни санкции.

НСМБ вече организира обучения за предприемачи, за да им помогне да разпознават и обменят новите банкноти правилно, когато те влязат в обращение. Според Негулова, малките фирми в селските общини са най-загрижени за предстоящата трансформация. Тя добави, че точният момент на смяната, който ще се случи в полунощ на Нова година, увеличава натиска, тъй като компаниите ще трябва да се справят с корекции в счетоводството и касата по време на празничния период.

Въпреки че Негулова призна, че засега няма признаци на манипулация на пазара или спекулативно ценообразуване, тя изрази притеснение относно нарастващите разходи за труд. Според нея увеличението на минималната заплата ще постави допълнителен натиск върху малките предприятия, които вече съставляват основната част от бизнес ландшафта в България и значително допринасят за икономиката. Тя предложи работодателите да разгледат по-гъвкави форми на заетост, за да отговорят на по-високите изисквания за заплати.

„Връзката между заплатата и производителността е прекъсната – хората вече не разбират какво трябва да допринесат, за да получат определено ниво на възнаграждение,“ заключи Негулова, предупреждавайки, че този дисбаланс може да се превърне в по-дълбок проблем по време на прехода към еврото.