ЕС предлага нов пакт за трансформация на отношенията с МПД

Европейската комисия представи нов „Пакт за Средиземно море“, който цели задълбочаване на отношенията с южните съседи на Европейския съюз. На пресконференция в Брюксел в четвъртък, комисията подчерта необходимостта от нова стратегия за справяне с увеличаващата се глобална нестабилност.

Този пакт предвижда редица проекти в 10 средиземноморски държави, които засягат ключови сектори за ЕС. Основната цел е да се постигне по-дълбока интеграция в Общото средиземноморско пространство. Документът посочва, че „целта на пакта е да предизвика парадигмен преход, необходим за реализиране на пълния потенциал на нашето партньорство и за съвместна работа, основана на принципите на съвместна собственост, съвместно създаване и обща отговорност“.

Ключови акценти на пакта

Важни акценти в пакта включват търговска интеграция, управление на миграцията и контрол на границите. Регионът играе нарастваща роля в веригата за доставки на ЕС за селско стопанство, торове и критични суровини. Документът също така предвижда проекти, свързани с декарбонизация, смекчаване на климатичните промени, възобновяема енергия и инвестиции от частния сектор.

Проектите целят справяне с проблемите на недостиг на вода, подготовка за бедствия, цифровизация и изкуствен интелект. Сред предложенията е и създаването на средиземноморски университет, който да популяризира образованието и културния обмен.

Пактът обхваща Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Либия, Мароко, Палестина, Тунис и Сирия. Оставя се отворено пространство за участие на партньори от Персийския залив, Мавритания, Сенегал, Турция, Западните Балкани и партньори от Черно море.

Нови подходи и критики

По време на пресконференцията Дубравка Шуйца, еврокомисар за Средиземно море, заяви, че Брюксел демонстрира нов подход към партньорите си. „Имаме подход отдолу нагоре, консултирахме се с всички на място от различни части на обществото, не само с правителствата. Подчертахме, че създаваме партньорства между равни“, посочи Шуйца.

Този подход обаче бе критикуван от представители на гражданското общество, които заявиха, че процесът на консултации е бил „ограничен“. Заместник-председателят на NGO EuroMed Rights Моатаз Ел Фегири изрази загриженост, че „публикацията на Пакта е preceded от ограничен консултационен процес, като много от жертвите на репресии в региона не бяха чути“.

Критиките подчертават ясния фокус върху инвестициите и търговията, докато отсъствието на споменаване на демократични реформи рискува да предизвика сътрудничество между държавите, вместо между обществата. Барселонският процес, инициатива от 1995 г. за сътрудничество между ЕС и средиземноморските държави, е пример за подобна ситуация, при която не са постигнати значими политически резултати.

На въпрос как ЕС ще се конкурира с основни световни актьори, като Китай и Русия, Кая Калас, ръководител на външната политика на ЕС, заяви, че съюзът допринася позитивно, като насърчава равноправното партньорство. „Трябва да бъдем надеждни и достоверни, ако искаме да останем конкурентоспособни“, каза тя.

Относно влиянието на Москва в региона, Калас подчерта, че ЕС повдига въпроса за Русия и призовава партньорите да не заобикалят санкциите.