Установени шпионски действия на Унгария в ЕС: Комисията разследва

Европейската комисия обяви създаването на вътрешен екип за разследване на шпионски дейности, осъществявани от унгарските разузнавателни служби в институциите на ЕС. Това решение идва след разкрития от разследващи медии като Direkt36, Paper Trail Media и De Tijd, които описват целенасочени операции на Унгарската разузнавателна служба (IH) между 2012 и 2018 г.

Ситуацията в Брюксел стана още по-напрегната след ареста на белгийски служител, заподозрян в шпионаж за Китай, което доведе до засилено внимание към заплахите от разузнавателни действия. Според разследванията, дипломат, известен само с инициалите “V.”, е играл централна роля в шпионската мрежа, докато е ръководил резидентурата на IH в Брюксел, прикрит под дипломатически имунитет. Първоначално той е представял срещи с унгарски officials в Европейската комисия като неформални разговори, но постепенно е започнал да търси достъп до конфиденциална информация и неофициални слухове.

На един етап, той е опитал да привлече контакт за официално сътрудничество с разузнавателната служба, дори предлагаща финансиране за личен проект. Друг дипломат, известен като “E.”, е изградил мрежа от унгарски контакти в институциите на ЕС, събирайки подробности за техните позиции и достъп до чувствителна информация, с цел идентифициране на потенциални източници.

Разкритията и последиците

Според информация, трета фигура, идентифицирана като “D.”, е срещнала унгарски официален представител в Будапеща с искане за вътрешни, непублични документи, оправдавайки действието като служащо на националния интерес на Унгария. Някои служители също са били подложени на натиск да променят съдържанието на докладите, за да се съобразят с политическите предпочитания на Будапеща, включително теми като свобода на медиите, фискална политика и данъчно законодателство.

Мрежата на разузнавателните операции е рухнала през 2017 г. след разкритията за дипломата “V.”, което е принудило унгарското разузнаване да възобнови операциите си от нулата. Анализатори свързват провала с оперативни грешки, като недостатъчна сигурност на комуникациите, агресивни усилия за набиране на нови агенти и недостатъчна конфиденциалност по време на срещите.

Засилване на контрола и последствията

Тези разкрития идват на фона на нарастващото напрежение между правителството на Виктор Орбан и Европейската комисия по въпроси като върховенството на закона, независимостта на медиите и управлението на фондовете на ЕС. Операциите на разузнаването очевидно са били насочени към предоставяне на Унгария предварителни предупреждения за действия на Брюксел, които биха могли да застрашат правителствените интереси.

Белгийските власти подчертават сериозността на шпионските заплахи в институциите на ЕС. Заместник министър-председателят и министър на външните работи Максими Прево отбеляза, че дейности, проведени под дипломатически покров, подкопават доверието между страните. Въпреки че Белгия продължава да разглежда Унгария като партньор за сътрудничество, е ограничила споделянето на чувствителна информация, предоставяйки само нискорискови доклади и третирайки информация от Унгария, особено относно Русия и Украйна, с повишено внимание.

Европейската комисия подчерта, че няма доказателства, че комисарят Оливър Върхелей, който е ръководил постоянната представителство на Унгария в ЕС от 2015 до 2019 г., е нарушил задълженията си. Будапеща отказа да отговори на медийните запитвания относно случая.

Въпреки скандала, Унгария продължава да засилва присъствието си в Брюксел. Осем нови дипломати ще бъдат изпратени в постоянното представителство, като една от позициите е финансирана директно от унгарското контраразузнаване за поддържане на редовни контакти с други служби. Белгийските власти също внимателно наблюдават новооткритата “Къща на Унгария”, културен център, стратегически разположен срещу офиса на министър-председателя, който потенциално може да служи за целите на събиране на информация.

Операциите на унгарското разузнаване, осъществявани между 2012 и 2018 г. и рухнали през 2017 г., разчитаха на неформални срещи, апели към патриотичния дълг, обещания за финансиране, искания за вътрешни документи и натиск за изменение на докладите. Основните цели на мрежата бяха унгарски граждани, работещи в институциите на ЕС, а не чуждестранен персонал. Скандалът поставя под въпрос както лоялността на държава-членка към ЕС, така и способността на институциите да се защитават срещу вътрешен шпионаж. Европейската комисия стартира вътрешно разследване, докато белгийските служби увеличават наблюдението на унгарските дипломатически и културни обекти в Брюксел. В момента няма публично достъпна информация относно продължаващи операции на IH в европейската столица.