Всеки десети медицински работник в Европа има suicidalни мисли

Световната здравна организация (СЗО) публикува тревожни данни за психичното здраве на медицинските работници в Европа, след проведено проучване, обхващащо 27-те държави членки на ЕС, Исландия и Норвегия. Според резултатите от анкетата, известна като MeND (Mental Health of Nurses and Doctors), един на всеки десет лекари и медицински сестри е изразил суицидални мисли в последно време. Проучването, обхващащо над 90 000 отговора, е най-голямото по рода си и е публикувано на 15 октомври 2023 г., в деня на Световния ден на психичното здраве.

Данните от проучването разкриват, че една трета от участниците са съобщили за симптоми на депресия или тревожност. Тревожните резултати подчертават, че условията на работа в здравния сектор са изключително натоварващи, а подкрепата за медицинските работници е недостатъчна. Ханс Хенри П. Клуге, регионален директор на СЗО за Европа, определи ситуацията като „ясно последствие от години на недофинансиране на здравните системи“.

Проблеми и насилие на работното място

Проучването също така разкрива широко разпространено насилие и тормоз в медицинските заведения. През последната година, една трета от респондентите са заявили, че са били обект на тормоз или заплахи, а една десета са били физически нападнати или сексуално малтретирани. Дългите работни часове и несигурната заетост допълнително увеличават стреса. Един от четирима лекари работи повече от 50 часа седмично, а почти третина от лекарите и четвърт от медицинските сестри са на временни договори.

Проучването показва, че медицинските работници, които са изложени на насилие на работното място, уморителни смени и неравномерно нощно време, имат значително по-висок риск от развитие на депресия, тревожност или суицидални мисли. Клуге подчерта, че е необходимо незабавно да се предприемат мерки за осигуряване на безопасно и подкрепящо работно място.

Необходимост от промяна

Според доклада, много медицински професионалисти остават ангажирани с работата си, въпреки стреса. Проучването установява, че три от четири лекари и две от три медицински сестри все още изразяват силно чувство за цел и удовлетворение от работата. Въпреки това, натоварването и изтощението затрудняват тяхната работа. Мелани Дебарек, резидент в радиологията във Франция, сподели, че 66% от френските медицински студенти са преживели депресивни епизоди през последната година.

Според доклада, до 40% от лекарите и медицинските сестри с депресия са взели болничен отпуск, а между 11% и 34% обмислят напускането на работата си. Тези загуби намаляват качеството и достъпността на медицинските услуги, което задълбочава недостига на работна ръка.

Клуге призова правителствата и здравните институции да внедрят нулева толерантност към насилието и тормоза, да реформират графиците за работа и да осигурят адекватна подкрепа за психичното здраве. СЗО предлага седем ключови приоритета за политика, включително повишаване на предсказуемостта в работните смени и управление на извънредния труд.

Данните от проучването подчертават, че психичното здраве на медицинските работници е основополагающо за безопасността и качеството на здравните услуги в Европа. „Не можем да си позволим да губим медицински специалисти заради изтощение или насилие“, завърши Клуге.