Маркус Рехм триумфира с осмата си световна титла в Ню Делхи

На 4 октомври 2025 г., по време на Световното първенство по пара атлетика в Ню Делхи, Маркус Рехм постигна впечатляващ скок от 8.43 метра, което не само му донесе осмата поредна световна титла, но и сложи край на една от най-вдъхновяващите партньорства в историята на пара спорта. Зад златния медал стои дълбока и силна история: 16-годишна връзка между атлета и неговия треньор, Стефи Нериус, която започна в Индия и завърши в същата страна.

Партньорството им започва преди 16 години, когато един млад германски дългоскок се изправи на стадиона в Бангалор за първия си международен турнир. Рехм, тогава само на 14 години, загубил дясното си крак в инцидент с уейкборд, търсел своята идентичност. Нериус, вече световен шампион в хвърлянето на копие, знаела какво е да се печели и да се носи натиск.

Връзката между треньора и атлета

„Тази състезание в Индия беше нашето начало“, спомня си Рехм. „Първият път, когато заминахме за чужбина заедно. Бях нервен и несигурен в себе си. Тя ми вдъхна увереност. Чувствам, че животът е написал тази история.“ Когато германският химн зазвуча и медалът бе поставен около врата му, Рехм отново докосна лентата на главата си. За него, това беше символ на много повече от победа. „Стефи заслужава своето време с семейството“, добави той. „Не мога да й се отплатя достатъчно за всичко, което ми е дала.“

Спортът винаги е бил част от идентичността на Рехм. „Бях спортното дете, което тичаше бързо и скачаше далеч“, сподели той. „След инцидента загубих всичко това в един ден. Беше като да изгубя себе си.“ Нериус разбирала болката му. Тя никога не е гледала на тренировките само като на физическа дейност, а като на възможност да възвърне духа на едно момче, което смятало, че мечтите му са изгубени.

Нови висоти и предизвикателства

Техният път на успех е само част от историята. Когато Рехм започва, световният рекорд в дългия скок за ампутати е под 7 метра. С Нериус те преминават през много бариери: първо 7 метра, после 7.50, след това свещеният 8-метров праг и накрая невероятните 8.72 метра през 2023 г., разстояние, което би предизвикало и здравите атлети. „Тя винаги ме тласкаше да постигна повече от това, което смятах за възможно“, каза Рехм. „Винаги, когато си мислех, че сме достигнали лимита, тя ми показваше, че има още стъпки напред.“

По време на тренировките в Леверкузен, Нериус била известна със спокойствието си и вниманието към детайлите. Тя била прецизна за ъгъла на скока, ритъма на подхождането и времето на скачането, но същевременно запазвала човечността си. Атлетите често отбелязвали, че тяхната връзка наподобява по-скоро семейна връзка, отколкото обикновен треньорски и атлетически контакт.

Рехм възприема партньорството им като нещо повече от просто треньор и атлет. Те пътували по света, преодолявали дълги нощи на подготовка, справяли се с наранявания и празнували победи. „Тя беше с мен половината от живота ми“, добави той, емоционално. „Като атлет и като човек – тя ме промени.“ Често можело да се види как Нериус носи чантата му на летищата, когато той е изтощен след състезания, или как остава след тренировка, преглеждайки видеа от скоковете му, търсейки малката промяна, която би могла да му донесе още 10 сантиметра.

Историята на Рехм все още не е приключила. Той вече е избрал да се присъедини към холандска тренировъчна група в Амстердам, където ще тренира с световната шампионка Фльор Йонг, търсейки нови прозорци и предизвикателства. Все още мечтае да надмине собственото си постижение от 8.72 метра. „Все още съм мечтател“, каза той с усмивка. „Има още разстояние, което трябва да покрием.“ Но където и да го отведе пътят, част от него винаги ще принадлежи на Стефи Нериус.

В свят, където отношенията между треньори и атлети често се разпадат под натиск, тяхната връзка устоя на времето. Шестнадесет години, осем световни титли и един световен рекорд – но освен медалите, тя е изградена на основата на уважение, грижа и доверие. В онази нощ в Ню Делхи, когато Маркус Рехм се обърна към публиката и напусна трасето, не беше само шампион, който напуска ямата. Беше и последната страница на една от най-вдъхновяващите партньорства в пара атлетиката.