Президентът на Северна Македония критикува исканията на ЕС за промените в конституцията

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска отправи критики към Европейския съюз по време на изказването си на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк. Тя подчерта, че присъединяването на страната към ЕС е забавено вече две десетилетия, не заради обективни критерии от Копенхаген, а поради субективни, националистични съображения. Особено остро президентът се възпротиви на последното изискване на ЕС, касаещо започването на преговори, което изисква промяна в конституцията на Северна Македония.

Силяновска акцентира, че конституцията на една нация представлява висш закон и социален договор между гражданите, позовавайки се на философа Жан-Жак Русо. Тя отбеляза, че изменения в Основния закон на Северна Македония могат да бъдат предложени единствено от президента, правителството, минимум 30 депутати или 150 000 граждани. „Ясно е, че правомощието за изменение на нашата конституция не може да бъде налагано от съсед или от ЕС“, заяви тя, добавяйки, че подобно условие отново отваря чувствителни въпроси относно историята, културата и езика, които бяха считани за разрешени с Споразумението от Преспа с Гърция.

В контекста на международните норми, Силяновска подчерта, че споразуменията трябва да се зачитат – „pacta sunt servanda“ – но отбеляза, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г. не съдържа разпоредби, изискващи изменения в конституцията. Тя постави под въпрос как принципите на ЕС за „единство в многообразието“ и зачитането на културната и езиковата идентичност съответстват на исканията за преговори относно вътрешни исторически и културни въпроси.

Гордана Силяновска изрази, че Северна Македония не търси конфликт със съседните страни, а настоява за присъединяване към ЕС без допълнителни, изключителни условия, запазвайки националното достойнство. Тя зададе риторичен въпрос дали проблемът трябва да бъде повдигнат в Съвета за сигурност на ООН, за да може ЕС да отключи разширяването на страната, и призова за избягване на оставянето на Западните Балкани в „геополитически вакуум“.

Президентът коментира появата на „нова геополитическа ера“, характеризираща се с конкурентни международни порядки с различни правила, ценности и интереси. В отговор на скорошни нарушения на въздушното пространство в Полша, Румъния и Естония, Силяновска потвърди убеждението си, че устойчивият мир в Близкия изток трябва да бъде постигнат единствено чрез диалог и дипломация в рамките на международното право.

Тя също така призова за реформи в рамките на ООН, аргументирайки, че Съветът за сигурност трябва да стане по-включителен и отговорен в поддържането на световния мир, докато Генералната асамблея трябва да се трансформира в орган за вземане на решения, а не само форум за обсъждане. Силяновска подчерта, че тези реформи са необходими за справяне с дългогодишни и нововъзникващи предизвикателства.

Накрая, тя акцентира на трансформативния потенциал на изкуствения интелект, признавайки както възможностите, така и рисковете, свързани с него. Президентът изрази подкрепата на Северна Македония за поставянето на изкуствения интелект в приоритет на 80-ата сесия на Генералната асамблея на ООН, отбелязвайки, че социалният му ефект може да надмине този на предишните индустриални и цифрови революции.