Обновление на местните данъци в България малко вероятно за 2026 г.

През 2026 г. се очаква да няма значителни обновления в местните данъци и такси в общините в България. Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националната асоциация на общините в България, съобщи, че 40 до 50 общини вече са преразгледали местните си такси през тази година. Тя уточни по време на интервю за Българското национално радио, че местните данъци могат да се коригират само веднъж в календарната година.

Общините, които планират промени за 2026 г., ще трябва да ги реализират през октомври или ноември, след едномесечна публична консултация с местните жители. Георгиева подчерта, че бюджетите на общините разчитат основно на държавни субсидии и приходи от местни данъци и такси, като държавните приходи представляват около 80% от общото финансиране. Това прави България една от най-централизираните държави в ЕС по отношение на местните финанси.

Финансови предизвикателства и инфраструктурни проекти

„Където виждаме акумулирани излишъци, това е защото общините срещат ограничения относно използването на държавни средства. Балансите в средата на годината са нормални, тъй като не всички ресурси, предоставени от държавата, са изразходвани, а много проекти все още са в процес на обществена поръчка“, каза Георгиева. Тя добави, че трансферите от държавата не закъсняват, но плащанията по Националната инвестиционна програма (НИП) се осъществяват по-бавно поради голямото количество подадени искания.

Общините в момента очакват уточнения относно процедурите за средства, финансирани от Българската развойна банка (БРД). Според Георгиева, документите, описващи този процес, все още не са публикувани. Под НИП се очаква да бъдат разпределени общо 1,65 милиарда лева тази година, като 750 милиона лева ще дойдат от държавния бюджет, а 900 милиона лева от БРД. Плащанията от държавата продължават, а след изчерпването на тези средства, на общините ще бъдат предоставени инструкции за плащания от БРД.

Приоритети в управлението на водоснабдяването

Георгиева подчерта, че общините управляват широк спектър от инфраструктурни проекти и всякакви модификации на НИП могат да се осъществят само чрез корекции в Закона за държавния бюджет, което не може да се случи преди 1 януари 2026 г. Затова общините трябва да приоритизират критичните проекти за водоснабдяване за включване в предстоящия бюджет. Националното общинско събрание участва в Съвета за водна криза, който, според Георгиева, е от съществено значение за координацията.

„Надяваме се тази структура да функционира активно и последователно. Кметовете носят пряка отговорност пред гражданите и работят неуморно, за да реализират необходимите инвестиции в водоснабдяване и санитария в партньорство с държавата“, добави тя. Георгиева акцентира и на значителната роля на европейските фондове, които надхвърлят 1 милиард лева (500 милиона евро), инвестирани в инфраструктура за водоснабдяване и санитария чрез държавни оператори.

Общините получават допълнително финансиране за собствените си проекти чрез НИП. „Всеки кмет работи ежедневно, за да осигури на гражданите достъп до чиста питейна вода и добро качество на живот. Задачите пред местните власти се изпълняват отговорно в рамките на наличните ресурси“, завърши Георгиева.