МВФ предупреждава България: Засилете разходите преди еврото

Международният валутен фонд (МВФ) препоръча на България да затегне фискалната си политика, преминавайки от подкрепа на потреблението към насърчаване на висококачествени инвестиции. Според доклада на мисията, ръководена от Фабиан Борнхорст, който беше представен днес, правителството трябва да приоритизира мобилизирането на допълнителни приходи за посрещане на нарастващите нужди в инфраструктурата, здравеопазването и образованието, както и за справяне с социалните неравенства.

Приемането на еврото е ключов момент за България, предлагащ възможност за укрепване на институциите и повишаване на доверието в правителствените политики, което ще стимулира икономическия растеж в средносрочен план. „Правителството е постигнало значителен напредък, след като осигури присъединяването на страната към еврозоната, прие бюджета за 2025 г. и преговаря за Плана за възстановяване и устойчивост,“ заяви Борнхорст.

Икономическото развитие в България остава силно, с ограничен трудов пазар и висока инфлация. Ръстът на заплатите е подкрепил сближаването на доходите с европейските средни нива, но подобренията в производителността остават назад. Разширението на кредити, особено в ипотечния сектор, продължава с бързи темпове, съвпадайки с покачването на цените на имотите.

МВФ подчертава, че фискалната политика трябва да бъде внимателно регулирана, за да се реализират напълно ползите от приемането на еврото и да се повишат устойчиво жизнените стандарти, без да се допуснат макроикономически дисбаланси. Политиците са призовани да поддържат фискална дисциплина, да управляват рисковете, свързани с прехода към еврото, и да ускорят структурните реформи.

Предизвикателствата пред Българската икономика

Прогнозите за инфлацията показват, че тя ще достигне около 3.5% през 2025 и 2026 г., с постепенно забавяне след това. Динамиката на заплатите играе важна роля: увеличенията на минималните заплати и заплатите в публичния сектор, свързани с осреднените стойности, стимулират вътрешното търсене, но също така водят до повишаване на разходите.

Приемането на еврото се очаква да предостави незабавен тласък на икономическия изглед на България, като подобри институционалната надеждност, намали разходите за транзакции и укрепи доверието на инвеститорите. Някои от тези ползи вече са видими в по-тесни суверенни спредове и последните повишавания на кредитния рейтинг.

Въпреки положителните аспекти, рисковете остават. Силното вътрешно търсене може да доведе до прегряване на икономиката и продължителни инфлационни натиски. Бързото разширение на кредитите и увеличаването на ипотечните задължения могат да генерират уязвимости в финансовата система. Без внимателно регулирани отговори на тези тенденции, България може да се сблъска с макроикономически дисбаланси.

Рекомендации за фискална стабилност

В краткосрочен план, МВФ препоръчва комбинация от мерки за приходи и разходи за контрол на бюджета за 2025 г., който може да надвиши планираните 3%. Мерките включват затягане на фискалната политика, увеличаване на данъците върху имотите и социалните осигуровки, замразяване на заплатите в публичния сектор и намаляване на правителствените разходи с приблизително 1% от БВП.

Борнхорст предлага да се премахне максималният праг на осигуряване и таванът на пенсиите, както и да се премине към прогресивен данък върху доходите. Ускоряването на структурните реформи остава от съществено значение за увеличаване на производителността и задълбочаване на интеграцията с единния пазар на ЕС.

Реформата в енергийния сектор също е важна, като се отчита високата енергийна интензивност на България и зависимостта от въглищата. Подкрепата за домакинствата с ниски доходи и създаването на по-конкурентен пазар на електрическа енергия биха подобрили инвестиционните стимули и ефективността на пазара.

В заключение, Борнхорст подчерта, че данъчната политика на България трябва да бъде оценена, за да се осигури финансиране на дългосрочните обществени нужди и да се насърчи по-справедливо разпределение на ресурсите. Той акцентира на натиска от застаряването на населението, инвестициите в инфраструктура, разходите за отбрана и нарастващите социални изисквания, които ще увеличат нуждите от обществени услуги.