Как ценовата чувствителност може да повлияе на инфлацията в България

В България ценовата чувствителност на потребителите може да окаже сериозно влияние върху инфлацията, особено в контекста на предстоящото въвеждане на еврото. През последните три години страната преживя значителни ценови колебания, особено в сектора на основните хранителни стоки като слънчогледовото олио. Цените му се увеличиха с около 16 процента през 2025 г. в резултат на лоша реколта, което подчертава уязвимостта на важни стоки при шокове в предлагането.

През последните месеци, цените на сезонни плодове, като например дините, също показаха драстични колебания. В началото на годината на пазара „Димитър Петков“ в София цените достигнаха 1.99 лв. за килограм, а по-късно, същият плод можеше да бъде закупен за само 50 стотинки. Тази динамика е ясен сигнал за необходимостта от повишаване на ценовата осведоменост сред потребителите.

Ролята на ценовата чувствителност

Ценовата чувствителност, или как потребителите реагират на промени в цените, е ключов фактор за устойчивото управление на инфлацията. В България, когато потребителите реагират със страх и паника на повишаването на цените, те често предизвикват допълнителен натиск върху инфлацията. Д-р Йоахим Вюрмелинг, директор на Бундесбанк, подчертава, че запазването на ценовата чувствителност е от съществено значение в контекста на предстоящото приемане на еврото.

Положителният опит на Хърватия продемонстрира, че инфлационният натиск може да нарасне, когато потребителите очакват повишаване на цените при смяна на валутата. Тази ситуация поставя гражданите в ключова роля за предотвратяване на ненужната инфлация.

Препоръки за устойчиво икономическо поведение

Според д-р Вюрмелинг, има три основни стъпки, които могат да помогнат за запазването на ценовата стабилност. Първо, политиците трябва да избягват обсъждането на бъдеща инфлация, тъй като самата спекулация може да доведе до повишение на цените. Второ, потребителите следва да действат разумно и да не допускат паническо купуване, което води до допълнителни ценови нараствания. Трето, регулаторните органи трябва да се фокусират върху ефективното наблюдение на веригите за доставки и прозрачността на пазара, а не да се стремят към пряко управление на цените.

В крайна сметка, предизвикателството пред България е да създаде информирано и търпеливо общество, което да може да устои на емоционалните реакции при временно повишаване на цените. Въвеждането на еврото предоставя възможност да се укрепи пазарната дисциплина, стига всички участници в икономиката да действат стратегически за поддържане на стабилна и добре функционираща икономика.