Швеция следи безработни онлайн за борба с измамите в социалната система

Шведската агенция по заетостта е започнала да следи онлайн присъствието на хиляди граждани, които получават помощи за безработица. Целта е да се предотвратят измамите с обществени средства, а около 4 000 души вече са идентифицирани като рискови за загуба на социални помощи. Според шведското законодателство, получателите на помощи трябва да живеят в Швеция и активно да търсят работа в страната.

Агенцията е в процес на проверка на интернет протоколите (IP адресите) на тези хора, за да установи дали наистина се намират в страната. При установяване на нарушения, получателите на помощи рискуват да загубят правото си на обезщетение, което може да достигне до 2 500 евро на месец преди данъци.

Нови мерки за контрол на социалните помощи

За да потвърдят, че активно търсят работа, получателите на помощи използват онлайн портала на агенцията, където съобщават и за почивките си. Пътуването в чужбина с цел търсене на работа изисква специално разрешение. Агенцията планира да се свърже с идентифицираните 4 000 души през есента, предоставяйки им възможност да обяснят отсъствието си, преди да предприеме действия за отнемане на помощи.

Андреас Малмгрен, оперативен контролер в Агенцията по заетостта, коментира, че следенето на IP адресите е необходимо за предотвратяване на неправилни плащания: „Става дума за хора, които са в чужбина, докато би трябвало да са в Швеция и да търсят работа или да участват в програми за трудовия пазар“, посочи той.

Международен контекст и предизвикателства

Шведският подход идва след разгорещени дебати в Нидерландия, където държавната агенция за социални помощи (UWV) беше принудена да прекрати подобна система, след предупреждения от правителствени юристи за нарушения на законите за защита на личните данни. Според правилата на Европейския съюз, IP адресите се считат за лични данни и не са окончателно доказателство за местоположението на лицето.

Въпреки критиките, шведската Агенция по заетостта продължава да твърди, че обработката на лични данни, включително IP адреси, е законна и необходима за изпълнение на техните задължения. На сайта си те подчертават, че работят за осигуряване на работа, както и за спазване на ролята си като държавен орган и работодател.

Според Dagens Nyheter, 4 000 души са били подложени на мониторинг след регистрация с чужд IP адрес, а агентството разкрива, че ще предприеме действия спрямо тези, които не отговарят на изискванията. Развитието на ситуацията ще бъде наблюдавано внимателно, както от местните власти, така и от международните наблюдатели на правата на личността.