Русия и двуглавия орел: Имперски амбиции и уязвимост

Владимир Путин заяви, че двуглавият орел символизира стратегическите интереси на Русия не само на Запад и Изток, но и на Юг. Тази декларация повдигна сериозни опасения сред страните, разположени по южните граници на Русия. Историческото и символично значение на този емблематичен знак предполага, че изказването на Путин крие подразбираща се заплаха към тези нации.

Двуглавият орел, включен в държавния герб на Русия, произлиза от Византийската империя. С наследствените връзки между Иван III и византийската принцеса София, Русия приела този символ в своята официална хералдика. В древен Византиум, двуглавият орел представлявал суверенитет както над Изтока, така и над Запада. С възможността да се позове на този символ, Путин не само напомня за историята; той сигнализира, че имперските амбиции на Русия остават живи.

Войната в Украйна не е краят, а само глава от по-широк стратегически план, в който бъдещи конфликти вероятно ще избухнат на Юг. Това поставя настоятелен въпрос: подготвени ли са страните на юг от Русия за подобна война? Несъмнено, Русия превъзхожда своите южни съседи по отношение на население, природни ресурси, икономическа мощ и отбранителни способности.

Въпреки това, тези предимства не гарантират, че Русия може лесно да нахлуе и да доминира над тези нации, както го направи през царската ера. Времена се променят. Икономическите инструменти също. Всъщност, амбициите на Русия може в крайна сметка да се окажат нейното саморазрушение. Може да се твърди, че Русия ще трябва или да се откаже от своята империалистическа идеология и да установи уважителни, цивилни и демократични отношения със съседите си, или да се сведе до регионална сила, подобна на Северна Корея, Монголия, Иран или Египет.

За да илюстрираме тази точка, можем да се запитаме какво показват конфликтите след Втората световна война. В повечето случаи не мощните агресори излизат победители, а по-малките нации, защитаващи своята суверенитет. Примери са Войната между САЩ и Виетнам, Виетнамско-китайският конфликт, Афганистанската война и Иран-Иракската война. Тези резултати бяха формирани от няколко фактора: трансформация на военната технология, укрепване на логистиката, глобализация на войната и, най-важното, намаляване на икономическата печалба от войната.

В ерата на империи, територията и войната бяха основни източници на богатство. Търговията съществуваше, но не беше толкова печеливша. Индустриализацията отвори безброй нови пътища за доход, което направи войната икономически остаряла. Днес, военната служба не е вече престижна кариера – тя се е превърнала в пречка. Това е причината интересът към войната и военната служба да намалява.

Страни като Германия се сблъскват с недостиг на войници. Напредъкът на Русия към Киев беше спрян не заради по-ниско качество на оборудването, а защото не успя да осигури достатъчно средства за своите войски и не можеше да поддържа бойни действия на широки територии. Оттеглянето на руската армия бе логистичен провал, а не тактически.

Подобни модели бяха наблюдавани и в Първата чеченска война, където майките на войниците провеждаха масови протести в Москва, както и във Виетнамската война, където американските граждани изразяваха силно противодействие. Докато Путин и малка група елити може все още да се придържат към имперските мечти, обикновените хора не го правят. Това е видно от масовия Exodus след обявяването на мобилизацията от страна на Русия – километър-дълги опашки на граничните пунктове, стотици хиляди, бягащи от набор.

Дори сега, почти три години по-късно, десетки изоставени превозни средства остават в неутралната зона между Русия и Грузия, оставени зад себе си поради технически проблеми, които възпрепятстваха собствениците им да преминат. Ако Русия опита да преследва империалистки политики и да атакува южни нации, ще се сблъска с тежък недостиг на войници. Но това не е единственият проблем. Както споменахме по-рано, военната технология е еволюирала.

Петдесет години назад, само няколко държави можеха да произвеждат военни самолети. Днес нации от Пакистан до Турция, от Южна Корея до Бразилия произвеждат както граждански, така и военни самолети. В допълнение, възходът на безпилотните летателни апарати (БЛА) напълно промени играта. Конфликти като операция Ден на Идлиб, 44-дневната война и текущата война в Украйна показаха, че дроновете могат да неутрализират скъпо военно оборудване на минимална цена.

Танкове, струващи милиони, могат да бъдат унищожени от дронове, струващи едва 100 долара – някои дори произведени с 3D принтери в гаражи или мазета. В резултат на това, войниците, търсещи медали или плячка, могат да се върнат у дома инвалидизирани или, още по-лошо, изобщо да не се върнат. Всъщност, тези, които се завръщат с наранявания, се считат за късметлии, тъй като много не оцеляват.

Преди и по време на такива войни, руските медии често започват психологически кампании, за да натискат гражданите на целевите страни и да подготвят собственото си население за конфликт. Заплахи се отправят. Но когато разгледаме последните 50 години история, се появява различна реалност. През 70-те и 80-те години Русия се състезаваше със Съединените щати. Вашингтон беше равноправен на Москва. Войната в Афганистан доведе до над един милион афганистански жертви, а половината от населението стана бежанци. Въпреки това, в крайна сметка, Русия се фрагментира на 15 отделни държави. Източна Европа и голяма част от Африка изпаднаха от влиянието й.

В резултат на войната в Украйна, Русия напълно загуби влиянието си в Близкия Изток, претърпя сериозни удари на влиянието си в Африка и почти загуби Кавказ (с изключение на няколко лоялни членове на клана Карабах в Армения). Днес, сферите на влияние на Русия са ограничени предимно до Централна Азия. Можем да кажем, че статусът на Русия е преминал от регионална суперсила до полу-регионална.

Вярно е, че Русия все още не е мъртва – тя все още има влияние в някои държави. Но ако не се откаже от империалистичните си амбиции, не само че може да загуби оставащата си сфера на влияние, но можем да станем свидетели на нова фрагментация на самата Русия. В крайна сметка, двуглавият орел може да символизира амбиция, но също така предвещава уязвимост.

Ако Русия продължава да преследва империалистични илюзии в свят, който е надраснал тях, тя рискува не само военен провал, но и геополитическа изолация и вътрешен колапс. Бъдещето няма да бъде оформяно от империи, възкресяващи стари символи, а от нации, които приемат сътрудничество, иновации и взаимно уважение. Изборът на Русия дали да се развива или да се разпада вече не е въпрос на способност, а на воля. А историята е показала, че воля сама по себе си не може да обърне хода на напредъка.