Психичното здраве в Европа: Как да се справим с нарастващия стрес на работното място?

Ситуацията с психичното здраве на работното място в Европа е тревожна. Според проучване, публикувано от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа, почти половината от работниците в 30 държави споделят, че се чувстват претоварени. 34% от тях не получават признание за труда си, а 16% съобщават за насилие или вербално тормоз в работната среда. Въпреки значителните инвестиции на компаниите в инициативи за благополучие, психичното здраве на служителите продължава да се влошава.

Нарастваща несигурност и недостатъчно внимание към основните проблеми

Преди няколко месеца изследователи от Австралия определиха „преобладаващия парадокс“: страните и компаниите влагат все повече средства в психичното благополучие, но състоянието на служителите не показва признаци на подобрение. Соня Навроцка от Европейския институт на синдикатите подчерта, че след пандемията се наблюдава рязко увеличение на случаите на психични проблеми, свързани с работата, включително и синдром на прегаряне.

През 2023 г. компаниите в Европа са инвестирали около 19,6 милиарда долара (или 16,9 милиарда евро) в инициативи за здраве на работното място. Въпреки това, само около 29% от служителите имат достъп до тези програми. Изследвания показват, че много от тях не успяват да се справят с основните структурни проблеми, известни като психосоциални рискове, които включват натоварване на работното място, дълги работни часове и неадекватно признание.

Необходимост от холистичен подход

Специалисти в областта на психичното здраве заявяват, че благополучието на служителите трябва да бъде дългосрочна цел, а не случайна програма, определена от човешките ресурси или личните виждания на ръководството. Манал Аззи, старши специалист по безопасност и здраве в Международната организация на труда, изтъква, че начинът на управление, комуникация и ресурсите, предоставяни от работодателите, играят ключова роля в опита на работниците.

Някои компании в Обединеното кралство, Германия, Ирландия и Исландия изпробват четиридневна работна седмица, като ранните проучвания показват, че това може да помогне за намаляване на риска от прегаряне и за подобряване на общото здраве. Въпреки това, много работодатели все още не искат да се справят с психосоциалните рискове в работната среда.

Според изследване на TELUS Health, мениджърите, които управляват психично здрави и продуктивни екипи, притежават специфични качества: искрена грижа за благосъстоянието на служителите, отборен подход, инклузивност и способност да създават усещане за цел извън ежедневните задачи.

Политически мерки за подобряване на условията на работа

Според Навроцка, за да се постигнат реални промени, е необходимо да се въведат нови политики. Например, Швеция има регулации относно тормоза на работното място и нездравословните работни натоварвания. Страни като Франция, Белгия и Португалия имат закони за правото на разединение извън работното време. Въпреки това, нито една страна не е успяла напълно да реши проблема с психичното здраве на работното място, дори и в държави, известни със своята добра баланс между работа и личен живот.

Залогът е висок. Депресията и сърдечните проблеми, причинени от стреса на работното място, струват на Европейския съюз повече от 100 милиарда евро годишно, като работодателите поемат над 80% от тези разходи. Аззи подчертава важността на превенцията, тъй като, когато настъпи сериозно безпокойство или депресия, понякога е твърде късно за обратимост. Работниците напускат работата си, което подчертава необходимостта от проактивни мерки.

Компаниите трябва да осъзнаят, че превенцията не само защитава служителите, но и намалява разходите, свързани с психичното здраве.