Повече от 50% от българските лекари срещат агресия на работа

Според проучване, проведено от агенция „Trend“ по поръчка на Българския медицински съюз, повече от половината от българските лекари са се сблъсквали с агресия на работното място. 56% от анкетираните лекари споделят, че са били обект на вербална агресия, а 7% са преживели физическо насилие. Най-тревожният факт е, че 41% от обществото смята, че в определени ситуации лекарите сами носят отговорност за подобни инциденти.

Бившият служебен министър на здравеопазването Д-р Мирослав Ненков коментира пред журналисти, че представените данни, макар и притеснителни, вероятно подценяват реалния размер на проблема. „Няма лекар в спешното отделение или в линейката, който да не е бил вербално нападнат“, заяви той и подчерта, че вербалната агресия в медицинските заведения е разпространен и постоянен проблем.

Д-р Ненков посочи, че липсата на обучение по комуникация в медицинското образование е основен фактор, допринасящ за ситуацията. „Пациентите пристигат в състояние на тревожност, а ние често нямаме уменията да обясним спокойно, че кървенето от носа не е по-спешно от инфаркта“, добави той. Бившият министър акцентира и на културни фактори, наследени от комунистическата ера, които поддържат схващането, че лекарите дължат работата си на обществото безусловно, а не на семействата или институциите си.

Когато беше попитан как България се сравнява с другите европейски държави по отношение на агресията към медицинския персонал, Д-р Ненков отговори: „Тук е много по-лошо. Страхуващият се пациент среща изтощен лекар, което създава взривоопасна ситуация, която бързо може да прерасне в агресия.“

Анкетирани пациенти посочиха дългото чакане (57%), недоволството от лечението (58%) и високите разходи за здравеопазване като основни източници на фрустрация. Д-р Ненков коментира, че това отразява културната нагласа: „Можем да платим 200 лева за смяна на масло в колата без проблем, но се колебаем да платим допълнително за собственото си здраве, което е безспорно най-ценният ни актив.“

Злоупотребата с услугите за спешна помощ от беззастраховани пациенти също беше посочена като проблем. Д-р Ненков направи сравнение с Великобритания, където линейките транспортират само пациенти, а тези, които се считат за не спешни, получават глоби. Той предложи подобни мерки, които биха могли да помогнат за намаляване на ненужното натоварване на системата.

Бившият министър критикува и законодателните и системни недостатъци. Той изтъкна, че наказанията за насилие срещу медицинския персонал не се прилагат достатъчно строго. „Важно е обществото да види, че извършителите получават съществени наказания“, отбеляза той. По отношение на финансирането на здравеопазването, той подчерта: „Проблемът не е в липсата на средства, а в това, че значителна част от тях се крадат. Ако корупцията бъде намалена, ще има достатъчно ресурси както за пациентите, така и за лекарите.“

Д-р Ненков подчерта и нереалистичните обществени очаквания като друг ключов проблем. Проучването показа, че 83% от хората вярват, че лекарите трябва винаги да взимат перфектни решения, а 80% очакват да бъдат постоянно на разположение. „Митът за Хипократовата клетва често е погрешно разбран“, каза той. „Тя не задължава лекарите да работят безплатно или извън официалните си часове. Много колеги го правят от лична убежденост, но това не е формално задължение.“