Дентално здраве в ЕС: Кои страни имат най-големи затруднения?

Възрастните граждани на Европейския съюз често пропускат дентални услуги поради високи разходи, дълги разстояния до стоматолози или дълги списъци за изчакване. През 2024 г. над 6% от хората в ЕС на възраст над 16 години съобщават, че не са могли да получат дентална помощ, според последните данни на Eurostat. Най-високи проценти на неудовлетворени дентални нужди са отчетени в Гърция с 27.1%, Латвия с 16.5% и Румъния с 16.2%.

От друга страна, най-ниските дялове са наблюдавани в Малта с 0.4%, Германия с 0.9% и Хърватия с 1.1%. Процентът на хората, изложени на риск от бедност, които не са могли да получат дентална помощ, е значително по-висок – 13.7% в сравнение с 5.1% за тези, които не са в риск. Тази разлика е наблюдавана във всички страни от ЕС, като най-значителни разлики са отчетени в Румъния с разлика от 30.9 процентни пункта и в Гърция с 30.1 процентни пункта.

Причини за затруднения в достъпа до дентални услуги

Основните причини за затруднения в достъпа до стоматолози включват финансови ограничения, дълги времена за изчакване и разстояния до дентални практики. Разходите за дентални услуги са най-честата причина за неудовлетворени нужди в 23 от 27 страни в ЕС. Например, в Испания и Италия поне 75% от населението посочва цената като основна пречка.

Четири страни от ЕС обаче съобщават за различни причини за неудовлетворени дентални нужди. В Финландия и Словения дългите списъци за изчакване са идентифицирани като най-съществена пречка. В Чехия разходите и списъците за изчакване са посочени като равностойни причини за неудовлетворени нужди, докато в Малта страхът е основният проблем.

Възрастовите групи също влияят на причините за неудовлетворените дентални нужди. В ЕС, лицата на възраст 65 и повече години докладват по-високи проценти на неудовлетворени нужди поради разходите, разстоянието до денталните услуги или времето за изчакване в сравнение с по-младите хора на възраст 16-44 години.

Тези данни подчертават важността на достъпа до дентални услуги и необходимостта от мерки, които да адресират финансовите и логистични бариери, пред които са изправени гражданите на ЕС.