COVID-19 случаите отново нарастват в България: Какво да очакваме?

С настъпването на есента, България наблюдава увеличение на случаите на COVID-19. Специалистите обаче призовават за спокойствие, подчертавайки, че ситуацията далеч не е критична, каквато бе в ранните етапи на пандемията преди четири години. Заболяването сега се проявява в по-леко протичане и рядко води до сериозни усложнения.

Според проф. Тодор Кантаджиев, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести, повечето от настоящите инфекции са леки. Той обясни, че вирусът често се проявява с болки в гърлото, като в някои случаи е локализиран само в една сливица. При бързо реагиране, симптомите отшумяват бързо, което значително намалява риска от последващи усложнения.

Препоръки за предотвратяване на инфекции

Експертът акцентира на няколко практични мерки, които могат да помогнат на организма да се бори с инфекциите по-ефективно. За децата той препоръча изграждане на устойчивост чрез практики като сутрешни гаргара с хладка вода, измиване на кръста и гаргара с студена вода. Тези действия, според него, укрепват местния имунитет на гърлото и намаляват вероятността от повторни инфекции. Проф. Кантаджиев също така съветва незабавно внимание при първи признаци на болка в гърлото, което може да помогне за овладяване на инфекцията в рамките на ден.

Ваксинацията остава основен елемент в превенцията. Професорът подчерта важността на имунизацията срещу пневмококови инфекции, която се предоставя безплатно от държавата. Той допълни, че ваксината против грип е необходима, като възрастните трябва да я получат до края на октомври. За децата ваксината, прилагана под формата на назални капки, е ефективна и препоръчителна, особено за тези, посещаващи училище или детска градина, въпреки че не е задължителна.

Засилващи се чревни инфекции и предупреждения за пътуващи

В допълнение на увеличението на случаите на COVID-19, България също така преживява нарастване на чревни инфекции, придружени от диария. Проф. Кантаджиев издаде предупреждение за пътуващите, връщащи се от чужбина, напомняйки им да бъдат бдителни относно възможността от ухапвания от тропически комари и да информират личните си лекари в случай на подобни инциденти.

Относно грипа, той отбеляза, че първите лабораторно потвърдени случаи в България обикновено се откриват през ноември, като епидемичното разпространение обикновено започва през декември. Сезонният пик най-често се регистрира през януари. В по-широка перспектива, проф. Кантаджиев подчерта, че общият имунитет в обществото се е подобрил, благодарение на предишни заболявания и ваксинации, което ще помогне бъдещите вълни на инфекции да останат по-малко тежки.

Изразявайки оптимизъм относно медицинския напредък, той посочи имунологията като ключова за напредъка в лечението на рак и хематологични заболявания. Продължаващите експерименти с ваксини и методи за стимулиране на имунната система, въпреки че са все още в ранните етапи, предлагат обещаващи перспективи за бъдещето.

Напомняме, че опитът на България по време на пандемията от COVID-19 беше белязан от значителни предизвикателства и опустошителни последици. Страната отчита над 1,3 милиона потвърдени случая и приблизително 38 748 смъртни случая, което води до смъртност от 3,25% – една от най-високите в Европа. Това беше усложнено от забележително ниския процент на ваксинация, който затрудни усилията за контрол на разпространението на вируса. Последиците от пандемията върху здравната система бяха тежки, с пренатоварени болници и медицински персонал, работещ в условия на стрес. Освен това, икономическите последствия бяха дълбоки, водещи до значително увеличаване на безработицата и икономическа нестабилност. Образователните институции също бяха засегнати, като над 700 000 деца преживяха прекъсвания в обучението си поради затваряне на училища.