Автоимунни заболявания: Какво трябва да знаем и защо е трудно лечението

Автоимунните заболявания засягат десетки милиони хора по света, като най-често се срещат при жени. Те предизвикват не само физически, но и психологически страдания, а лечението им остава предизвикателство за медицината. Въпреки напредъка в изследванията, учените все още търсят причините и ефективни терапии за тези сложни състояния.

Какво представляват автоимунните заболявания?

Автоимунните заболявания са хронични състояния, които могат да варират от леки до животозастрашаващи. Съществуват над 100 различни типа, като всеки от тях е наречен по начина, по който причинява увреждания. Примери за такива заболявания включват ревматоиден артрит и псориатичен артрит, които атакуват ставите, както и лупус, чийто симптоми варират от обриви до увреждане на органи.

Тези заболявания често са непредсказуеми. Дори пациенти, които дълго време се чувстват добре, могат внезапно да преживеят „флейр“ без видима причина. Това прави диагностицирането им особено сложно, тъй като симптомите често имитират други заболявания.

Проблемите с диагностицирането и лечението

Много автоимунни заболявания започват с неясни симптоми, които идват и си отиват. За диагностика са необходими множество тестове, включително лабораторни изследвания за откриване на антитела, които погрешно атакуват здрави тъкани. Процесът на диагностика може да отнеме години и често изисква консултации с множество лекари.

Според Морнингстар, глобалният пазар за лечения на автоимунни заболявания е на стойност 100 милиарда долара годишно. Докато преди време пациентите разчитаха основно на кортикостероиди и имунодепресанти, днешните терапии целят да бъдат по-подбрани и с по-малко странични ефекти. Въпреки това, много от лечението остава на принципа „опит и грешка“.

Нови насоки и изследвания

Според доктор Амит Саксена, ревматолог от NYU Langone Health, в момента сме в период на значителен напредък в разбирането на автоимунните заболявания. Нови изследвания тестват методи за „препрограмиране“ на имунната система. Например, терапията CAR-T, която се използва в онкологията, показва обещаващи резултати при лечението на лупус и миозит.

Учените също така разглеждат връзките между инфекциите и автоимунните заболявания. Известно е, че Епщайн-Бар вирусът може да предизвика множествена склероза, а нови доказателства го свързват и с лупус. Изследвания от Станфордския университет показват, че вирусът може да активира определени имунни клетки, което да доведе до автоимунни реакции.

Жените са най-застрашени от автоимунни заболявания, като те представляват около 80% от пациентите. Хормоните играят роля, както и генетични фактори. Въпреки това, мъжете също страдат от автоимунни заболявания, като VEXAS синдром е един от най-сериозните примери, открит едва през 2020 г.

Автоимунните заболявания остават сериозен здравословен проблем, изискващ продължаващи изследвания и иновации в лечението. С напредъка в научните изследвания, надеждите на пациентите за по-добри терапии и повишено качество на живот нарастват.