Алматинският музей на изкуствата отваря врати в Казахстан

Алматинският музей на изкуствата тържествено отвори врати в културната столица на Казахстан, Алмати, с цел да представи съвременно и модерно изкуство. Основателят на музея, бизнесменът и филантроп Нурлан Смагулов, е събрал над 700 произведения от Казахстан и Централна Азия, както и творби на водещи международни артисти. Този нов културен център има амбицията да се утвърди като важен хъб за съвременно изкуство в региона.

Алматинският музей на изкуствата е разположен в подножието на планината Тян Шан и сам по себе си представлява произведение на изкуството. Проектиран от британската архитектурна фирма Chapman Taylor, комплексът, който заема площ от 10 060 квадратни метра, разполага с две пресичащи се крила — едното облицовано с юра варовик, а другото с алуминий. Тази архитектурна концепция символизира планинския ландшафт и градската среда на Алмати.

Изкуство на открито и първоначални изложби

Входът на музея е украсен с внушителни инсталации, които задават настроението на посетителите. Испанският визуален артист и скулптор Яуме Пленса представя творбата си NADES (2023) — 12-метров портрет на млада жена с традиционна казахска плитка, който предлага миг на спокойствие в динамиката на градския живот. Другата значима инсталация е Wind Sculpture (TG) II (2022) на британско-нигерийския артист Йинка Шонибаре, която изобразява ветровито развят шал, символизиращ културното значение на шалове в Централна Азия.

Музеят открива с две основни изложби, първата от които носи заглавие Qonaqtar, което на казахски означава „гости“. Тази изложба е посветена на художници от 60-те години и изследва номадската култура, ежедневните ритуали и празнични събирания. Сред акцентите са творбите на Бахтияр Табиев и Аиша Галимбаева, които представят различни аспекти на централноазийския живот.

Ретроспективна изложба на Алмагул Менлибаева

Второто важно събитие е ретроспективната изложба на Алмагул Менлибаева, известна с многодисциплинарната си практика, обхващаща живопис, текстил, фотография и нови медии. Тя комбинира евразийски митове и пост-съветски реалности, създавайки лична и политическа „космология“, която разглежда идентичността и културната устойчивост.

Менлибаева изразява радостта си от новото пространство, където артистите могат да споделят своето творчество. „Тук можем наистина да мислим. Чувства се като храм на изкуството“, споделя тя.

С плановете за бъдещи изложби и образователни програми, Алматинският музей на изкуствата има за цел да се развие в динамичен център за изкуство и диалог в Централна Азия.