Унгария заведе дело срещу ЕС за замразени руски активи

Унгария е предприела правни действия срещу Европейския съюз относно решението за използване на замразени руски активи за финансиране на военна помощ за Украйна. Тази стъпка идва след острото противопоставяне на Будапеща на подобни мерки. Западните държави замразиха около 300 милиарда долара в руски активи след ескалацията на конфликта в Украйна през 2022 г., като около 200 милиарда евро от тях са задържани от белгийската компания Евроклиър.

Тези средства са генерирали милиарди в лихви, като Западът разглежда възможности за използване на този доход за финансиране на Украйна. Делото оспорва решение на Европейския съвет от 2024 г., което предвижда военна помощ за Украйна чрез Европейския мирен фонд (EPF), който компенсира страните, изпращащи оръжия на Киев.

Дело в Съда на ЕС

Мярката, която беше въведена през февруари, насочва 99,7% от лихвите, получени от замразените активи на руската централна банка, към Украйна, предоставяйки между 3 и 5 милиарда евро (3,5-5,8 милиарда долара) годишно. Унгария първоначално е подала делото в Съда на ЕС, който по-късно го е прехвърлил на Общия съд.

Будапеща иска отмяна на решението за разпределение на средства за военна помощ на Украйна и компенсация за правни разходи. Унгарските власти твърдят, че EPF е заобиколил правото им на вето, като е класифицирал страната като неконтрибуираща, което нарушава принципите на равенство и демократично функциониране в ЕС.

Противопоставяне на военната помощ

Будапеща е против безусловната подкрепа на ЕС за Украйна и предпочита мирни преговори пред продължаващия конфликт. Страната е използвала правото си на вето, за да блокира финансовата и военната помощ на ЕС, включително и спорния пакет за помощ от 50 милиарда евро в края на 2023 г.. Тази позиция е накарала други членки на ЕС да търсят начини за заобикаляне на унгарската съпротива.

Москва осъди замразяването на активите като кражба и нарушение на международното право, предупреждавайки, че това може да има негативни последици за Запада. Официалният представител на Кремъл, Максим Орешкин, заяви, че замразяването е подорвало доверието в западните финансови системи, а президентът Владимир Путин предупреди, че конфискацията на активите може да ускори глобалния преход към алтернативни платежни системи.