Разширяване на обучението на украинските войници с подкрепа от ЕС

Кая Калас, върховният представител на Европейския съюз по външната политика, обяви на 15 октомври 2023 г., че има „широка подкрепа“ сред държавите членки за разширяване на мандата на EU Military Assistance Mission in support of Ukraine (EUMAM Ukraine). Целта е да се обучават украински войници на територията на Украйна след евентуално примирие. По време на пресконференция в Копенхаген, след среща на министрите на отбраната на ЕС, Калас изрази надежда, че това ще бъде важна стъпка за осигуряване на безопасността на страната.

От старта на мисията през ноември 2022 г. около 80 000 украински войници са преминали обучение на различни места в Европа. Разширяването на мандата на мисията, в която участват 24 държави членки на ЕС и Норвегия, изисква единодушие сред членовете на съюза. Въпреки това, Калас подчерта, че между столиците на страните членки съществуват различия в мненията. Някои от тях искат разширение на мандата след установяване на примирие между Украйна и Русия, докато други предпочитат актуализирането на мисията да влезе в сила веднага след спирането на бойните действия.

Министърът на отбраната на Латвия, Андрис Спрудс, също коментира, че балтийската страна е готова да участва в обучителна мисия като част от Коалицията на желаещите, но първо е необходимо да се уточнят параметрите и формата на примирието или мирното споразумение. Неговият естонски колега, Ханно Певкур, добави, че те са готови да изпратят инструктори в Украйна, но само когато украинците бъдат подготвени за това.

Калас аргументира, че изпращането на европейски военни инструктори в Украйна би могло да се превърне в ключова част от сигурността, която ЕС може да предостави на страната в случай на примирие. Тези дискусии за сигурност се водят основно в рамките на Коалицията на желаещите, в която участват около 30 държави, предимно от Европа, с цел да се определят краткосрочни и дългосрочни мерки за подкрепа на Украйна.

Киев разглежда членството в НАТО и ЕС като основни гаранции за сигурност, но също така настоява за продължаващи доставки на военна техника, обучение и разузнавателни данни. Европейските съюзници, водени от Франция и Великобритания, работят и по установяване на „гаранционни сили“, при които някои европейски войски ще бъдат разположени в райони на Украйна с ниско ниво на контакт.

Няколко държави, които колебаят да участват в тези усилия, изразиха нуждата от ангажираност от страна на САЩ, за да се присъединят. Бившият президент Доналд Тръмп изключи възможността за изпращане на американски войски на терен, но заяви на европейските лидери, които го посетиха в Вашингтон, че е готов да предостави т.нар. „задни линии“ като въздушна и ракетна защита, както и по-голямо споделяне на разузнавателна информация.

„Американците са много ясни, че европейците трябва да водят“ в предоставянето на гаранции за сигурност, заяви Калас. Тя подчерта, че ЕС трябва да поеме отговорност за определени аспекти и че обучението е на територията на Европа, но те са готови да го проведат и на украинска земя, веднага щом бъде постигнато примирие.

Калас добави, че това е един от аргументите пред техните съюзници, които твърдят, че примирието и мирът са важни, но те могат да бъдат наистина справедливи и трайни само при наличие на надеждни гаранции за сигурност, а една от основните елементи на тези гаранции е обучителната мисия на ЕС.

Министрите, събрани в датската столица, обсъдиха и как да укрепят защитата на Украйна и да запълнят пропуските в военните способности на ЕС. ЕС е идентифицирал девет приоритетни области за инвестиции в отбраната, включително въздушна отбрана и дронове, и предложи схема за заем на стойност 150 милиарда евро за бързо и по-евтино съвместно придобиване на оборудване. Държавите членки целят да определят коя от тях ще поеме ролята на „водеща страна“ за всяка от приоритетните области и да преговарят по договорите до края на октомври.