Растеж на френския дълг: Анализ под управлението на четирима президенти

Френският национален дълг е нараснал стабилно през последните 30 години, достигайки 3 345,4 милиарда евро към края на първото тримесечие на 2025 г.. Това представлява 113,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Дългът е резултат от публични дефицити, натрупани от средата на 1970-те години, и е отражение на политически решения, които определят приходите и разходите на правителството.

Под управлението на Жак Ширак, дългът е нараснал от 663,5 милиарда евро до 1 211,4 милиарда евро, или от 55,5% до 64,1% от БВП. По време на Никола Саркози, дългът достига 1 833,8 милиарда евро, което е 90,2% от БВП. Под управлението на Франсоа Оланд, той нараства до 2 258,7 милиарда евро, или 98,4% от БВП.

Влияние на икономическите условия върху дълга

Икономическите условия оказват значително влияние върху управлението на дълга, което може да се анализира чрез два основни параметъра: лихвения процент (r), определен от Европейската централна банка, и темповете на растеж (g), които измерват годишното увеличение на създаденото богатство (БВП). Когато лихвеният процент е по-висок от темпа на растеж, публичните финанси се влошават, и дългът нараства.

През мандата на Ширак дългът се увеличава поради високи лихвени проценти, които варират между 2,5% и 5%, комбинирани с умерен икономически растеж около 4%. Обратното се наблюдава по време на мандата на Макрон, когато дългът нараства бавно, тъй като лихвите остават под 2%, а растежът надвишава 2,5%.

Исторически контексти и разграничение на президентски мандати

Исторически, президентските мандати в Франция могат да се разделят на две основни групи. Първата включва мандатите на Ширак и Саркози, в които лошите икономически условия са основната причина за увеличаване на дълга. Втората група обхваща мандатите на Оланд и Макрон, където основната причина за увеличаването на дълга са първичните дефицити.

Данните показват, че през двата мандата на Ширак (1995–2007), дългът в проценти от БВП е нараснал с 8,99 пункта. По време на мандата на Саркози (2007–2012), увеличението е с 22,76 пункта. През мандата на Оланд (2012–2017), 71,5% от увеличението на дълга е резултат от нарастващите първични дефицити.

Досега, мандатът на Макрон до 2024 г. подчертава тенденцията на увеличаване на дълга, като той нараства само с 10,8 пункта, а икономическите условия допринасят за намаление с 15,31 пункта. Основната причина за увеличението на дълга е значителният ръст на първичните дефицити, който е следствие от действията на правителството в контекста на пандемията от Covid-19 и енергийната криза.

В следващите години, от 2025 до 2029, управлението на публичните финанси ще става все по-трудно. Планираният бюджет на министър-председателя Франсоа Байру, представен на 25 юли, предвижда увеличение на дълга от 4,6 пункта, което е в контекста на икономически условия, които ще го намалят с 1,7 пункта.

Разходите и приходите остават в дисбаланс, което предизвиква постоянно увеличаване на дълга. Постоянството на разходите на високо ниво е основната причина за увеличаване на дълга от БВП. По време на кризата в Украйна през 2023 г., правителството намали приходите, за да защити покупателната способност на гражданите в условия на висока инфлация.

Изводът е, че за да бъде възстановен контролът над дълга, е необходимо значително ограничаване на публичните разходи, особено в социалния сектор, здравеопазването и образованието. Правителството на Байру планира да възстанови публичните разходи до 54,4% от БВП до 2029 г., което е нивото преди кризата през 2007 г..