Посланикът на Хърватия сподели опита от приемането на еврото

На 24 септември 2023 г. посланикът на Хърватия у нас, Ясна Огняновац, даде интервю за телевизионен канал, в което сподели опита на страната си от процеса на приемане на еврото. Хърватия официално влезе в еврозоната на 1 януари 2023 г., а България се готви да направи същото от 1 януари 2026 г. след одобрението на финансовите министри на Европейския съюз на 8 юли.

Огняновац подчерта, че в Хърватия не е имало значителни противници на еврото, което се дължи на факта, че страната е туристическа дестинация. През миналата година Хърватия е посрещнала над 21 милиона туристи, много от които идват от държави в еврозоната, което е направило еврото близко и познато за местното население.

По време на въвеждането на еврото, 61 процента от хърватите са подкрепяли идеята. Огняновац каза, че правителството е започнало информационна кампания година преди обмена на куна с евро, за да информира гражданите за предстоящите промени и да намали страхове и объркване.

Сравнение между Хърватия и България

Посланикът отбеляза, че историята на валутите в Хърватия и България е сходна, тъй като и двете валути са били свързани със германската марка и след това с еврото. В момента в България, при продажба на апартамент или кола, цените се обявяват в евро, а плащанията се извършват в лева.

Разликата, според Огняновац, е, че след присъединяването на Хърватия към еврозоната, страната участва активно в решенията, касаещи бъдещето на еврото. В България левът е свързан с еврото, но страната не участва в процеса на вземане на решения. След 1 януари 2026 г. управителят на Българската народна банка ще има думата в управлението на единната валута.

Огняновац добави, че членството в еврозоната осигурява защита на търговията и валутата на страната. Според нея условията за заемане на средства от финансовите пазари стават по-благоприятни, което оказва влияние върху лихвените проценти по кредитите. Тя посочи, че 20-те държави в еврозоната действат като гарант за финансовата стабилност.

Досегашни успехи и предизвикателства

Огняновац подчерта, че Хърватия е приела еврото в много по-тежки условия, отколкото България в момента. Страната е преминала през инфлация от около 11 процента преди въвеждането на еврото, но в последствие тя е намаляла до около 4 процента. Според изчисления на Евростат и Хърватския статистически институт, само 0,2 процента от инфлацията е била свързана с еврото.

Към 2022 г., средната заплата в Хърватия е била около 1000 евро, а сега е нараснала до 1500 евро. Проц productivity е нараснала значително, а БВП на човек на населението е достигнал 22 000 евро след влизането в Европейския съюз и еврозоната.

Посланикът сподели, че правителството в Хърватия е реагирало на опити за злоупотреба с цените по време на прехода, като е наложило глоби на търговци, които не са успели да обосноват повишаването на цените. Тя увери, че в България също ще бъдат взети необходимите мерки, за да се предотвратят подобни злоупотреби.

В заключение, Огняновац изрази увереност, че преходът към еврото в България ще бъде успешен и без проблеми. Тя добави, че е готова да се върне след година, за да обсъди как е преминал процесът за българските граждани. За надеждна информация относно прехода на България към еврото, Асоциацията на банките в България предлага въпроси и отговори, а официалният сайт evroto.bg има версия на английски.