Кризата във Франция: Отпадане на правителството на Лекорну

Франция се намира в политическа криза след оставката на премиера Се́бастен Лекорну, който беше на поста само 26 дни. Преди крайния срок за разрешаване на ситуацията, Лекорну обяви, че политическите партии проявяват „готовност“, която би могла да предотврати нови парламентарни избори. Той е задължен да предложи план за „стабилността на страната“ до сряда вечер.

На 28 октомври Лекорну стана третият френски премиер, напуснал поста си за по-малко от година. Въпреки опитите си да прокара бюджет, който да намали правителствения дефицит и да се справи с публичния дълг, той не успя да постигне нужната подкрепа. В предходните дни той проведе разговори с различни политически партии, включително социалистите, за да намери изход от кризата.

Опити за разрешаване на кризата

Лекорну изрази надежда, че е открил „готовност за бюджет за Франция преди 31 декември„. Тази готовност, според него, създава условия за движение и сближаване, което намалява вероятността от разпускане на парламента. След среща с лидерите на социалистите, той подготвя изява по френската телевизия в 20:00 часа местно време, на която ще обяви дали е намерил решение.

Коментаторите отбелязват, че изявата му по телевизията означава, че е малко вероятно Еманюел Макрон да направи собствено обръщение. Оставката на Лекорну оставя Франция в нова политическа несигурност, особено предвид решението на Макрон да свика предсрочни избори през 2024 г., което доведе до висока степен на фрагментация в парламента.

Сложната политическа обстановка

След разговорите с Лекорну, лидерът на социалистите Оливие Фур отхвърли възможността неговата партия да се присъедини към новото правителство, подчертавайки, че представеният бюджетен план не е приемлив. В същото време, Марин Льо Пен от крайнодясната партия „Национален фронт“ призова Макрон да „обмисли сериозно“ разпускането на парламента и провеждането на нови избори.

Има спекулации, че Лекорну може да получи подкрепа от центристите, ако правителството отложи оспорваните пенсионни реформи. Въпреки това, бившият финансов министър Ролан Лескюр предупреди, че това би струвало на Франция стотици милиони евро през настоящата година, което би било особено проблематично при опити за намаляване на бюджетния дефицит.

Лекорну подчерта значението на намаляване на бюджетния дефицит под 5% от националния икономически продукт (БВП). Той посочи, че успешното управление на дълговете е от съществено значение за кредитоспособността на Франция и за икономическата стабилност на страната.

С оставката на Лекорну, планираният график за референдум и последващи регионални избори следващата година е изпаднал в хаос. Въпросът за бъдещето на Нова Каледония също остава нерешен, след като правителството не успя да предостави пълна независимост, но предложи по-голяма автономия, която все още не е одобрена с гласуване.