Защо придаването на човешки черти на ИИ е проблематично?

Технологията все повече придобива човешки черти в общественото съзнание, особено с развитието на изкуствения интелект (ИИ). Журналистическите метафори, използвани за описване на ИИ, често представят алгоритми и чатботове с качества, присъщи на хората. Това предизвиква въпроси относно последиците от такова антропоморфизиране и дали то действително помага в разбирането на сложността на технологиите.

Човешки черти на ИИ: ползи и рискове

Статия в испанския вестник El País описва китайския ИИ модел DeepSeek като „цифров мозък“, който „разбира геополитическия контекст на своето съществуване“. Тази метафора заменя техническия жаргон с по-разбираеми образи, което помага на широката аудитория да осъзнае задачите, които ИИ изпълнява. Въпреки това, подобно представяне може да създаде илюзията, че ИИ наистина „разбира“ и „размишлява“, което е далеч от реалността.

Тенденцията да се говори за ИИ като за „умно“ същество е в контекста на класическата теория на метафорите на Джордж Лакофф и Марк Джонсън. Тази теория подчертава, че концепциите помагат на хората да осмислят реалността, но в случаите на ИИ може да доведе до объркване между статистическите корелации и семантичното разбиране.

Емоционален ИИ: реалност или фантасмагория?

През февруари 2025 г. ABC публикува доклад за „емоционалния ИИ“, който поставя въпрос – „дали ще дойде ден, когато те ще могат да чувстват?“ Текстът описва усилията на испански екип, който се опитва да внедри „цифров лимбичен систем“ в разговорни ИИ системи. Тук метафората става още по-смела, като придава на алгоритмите способността не само да „мислят“, но и да „страдат“ или „радват“.

Тази драматизация на иновацията поставя етични въпроси, тъй като чувства по дефиниция са свързани с телесно съществуване и самоосъзнаване – неща, които софтуерът не притежава. Представяйки ИИ като „емоционален субект“, обществените очаквания за емпатия и отговорност се преместват от дизайнерите на ИИ към самите технологии.

В контекста на новите технологии, метафорите служат за улесняване на разбирането и създаване на драматургия в разказите, но също така могат да затруднят публичната дискусия относно отговорността и регулацията на ИИ.

Както показва развитието на ИИ, предизвикателството пред журналистите е да намерят баланс между емоционалната сила на метафорите и необходимостта от концептуална прецизност, за да можем да водим информирани дебати относно бъдещето на технологиите.