Увеличава се кибербуллингът сред децата в Европа: Кои държави са най-засегнати?

Кибербуллингът сред децата и тийнейджърите е нарастващ проблем в цяла Европа, като данните показват, че случаите му се увеличават във всички 29 държави и региона, включени в проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Изследването разкрива, че най-засегнати са страните от Балтийските държави, Великобритания и Ирландия, където нивата на кибербуллинг са значително по-високи от средното за континента.

Съгласно доклада „Какъв е животът за децата в дигиталната ера?“ от 2025 г., кибербуллингът се определя като тормоз, заплахи или негативни коментари, насочени към дете от връстници или непознати. Примери за кибербуллинг включват изпращане на обидни съобщения, публикуване на унизителни изображения или създаване на уебсайтове, в които се подиграват на жертвата.

Разлики в кибербуллинга между страните

Проучването на OECD установява, че между 2021 и 2022 г. процентът на децата, които са били жертви на кибербуллинг, варира от 7.5% в Испания до 27.1% в Литва. Средното ниво за Европа е 15.5%. Страни като Латвия, Полша и Унгария също показват по-високи нива от средното, докато Португалия, Гърция и Франция са сред страните с най-ниски проценти.

Професор Джеймс О’Хигинс Норман от Дъблинския университет посочва, че разликите в кибербуллинга между страните са резултат от взаимодействието на технологични, културни и институционални фактори. Според него, достъпът до интернет и мобилни устройства, както и социалните норми относно конфликти и агресия, играят решаваща роля за честотата и характера на онлайн взаимодействията на младите хора.

Влияние на семейството и пандемията

Данните показват, че децата от еднопарентни семейства са по-склонни да съобщават за кибербуллинг в сравнение с тези от двупарентни семейства, с разлика от 19.8% спрямо 14.1%. Пандемията от COVID-19 също оказа значително влияние, като затворените училища и преместването на социалния живот онлайн увеличиха времето, прекарано от младите на дигитални платформи.

Според д-р Алина Косма от Тринити Колидж в Дъблин, нарастването на кибербуллинга може да се обясни с увеличеното време, прекарано онлайн от тийнейджърите. Тя подчертава, че дигиталната комуникация предлага анонимност и бързина, което може да нормализира враждебното поведение.

Въпреки тревожните данни, О’Хигинс Норман отбелязва, че последните национални данни показват, че нивата на кибербуллинг може да са се стабилизирали след пандемията.