Цифрова идентичност за всички български граждани до 2030 г.

До края на 2030 г. всички български граждани ще имат собствена цифрова идентичност. Това е заложено в Стратегията за цифрова трансформация на Република България 2026–2030, която беше публикувана за обществено обсъждане. Според стратегията, България трябва да изградим модерна и устойчива кибернетична инфраструктура, отговаряща на европейските архитектурни стандарти и регулаторни изисквания.

Тази система е предназначена да подпомогне развитието на изкуствения интелект, иновациите и икономиката, базирана на данни. Документът подчертава, че в различни области – здравеопазване, образование, сигурност и земеделие – технологичните решения трябва да улесняват вземането на информирани решения, ефективното използване на ресурсите и предсказуемото управление на обществените услуги.

Цели и мерки за постигане на цифрова идентичност

На ниво Европейски съюз, целта е ясна: до 2030 г. всички граждани на ЕС да имат сигурна електронна идентификация (eID). За да постигне това в България, стратегията предвижда няколко мерки. Те включват хармонизиране на националното законодателство за електронна идентификация с европейските стандарти и създаване на Европейския цифров портфейл.

Следващата стъпка е поддържането и развитието на националния eIDAS възел, който ще осигури достъп до трансгранични цифрови обществени услуги в страните членки на ЕС. Продължава и работата по Системата за издаване на български лични документи, в рамките на която ще се актуализират процедурите.

Цифровизация на обществени услуги и здравеопазване

Паралелно с тези усилия, цифровизацията на ключови обществени услуги ще напредне. Целта на ЕС е основните услуги да бъдат напълно достъпни онлайн за гражданите и бизнеса. В България това включва преработване и създаване на нови регистри, например обновяване на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, в съответствие с регистъра на бенефициарните собственици.

Планирано е също така модернизация на Регистъра на имотите на Агенцията по вписванията. В допълнение, ще се изгради и въведе в експлоатация Единна информационна система за управление на собствеността на етажната собственост, която ще съдържа два отделни регистъра.

Секторът на здравеопазването е друг ключов акцент. На ниво Европейски съюз целта е всички граждани да имат достъп до своите електронни здравни досиета. За България това означава, че хората в напреднала възраст и тези с тежки заболявания ще могат да имат достъп до своите записи. Ще се разшири електронното здравно досие, за да включва протоколи за скъпи лекарства и ще се осигури достъп до училищата чрез Националната здравна информационна система.

Освен това, ще се разработи Национална цифрова платформа за медицинска диагностика, която ще укрепи цифровите здравни услуги и ще осигури по-добра свързаност между различни медицински институции.

С реализацията на тези инициативи, България се стреми не само да подобри качеството на обществените услуги, но и да се утвърди като лидер в цифровизацията в региона.