Президентът на Северна Македония критикува изискванията на ЕС за конституционни промени

Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска отправи остри критики към Европейския съюз по време на изказването си пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Тя заяви, че страната ѝ е изправена пред забавяне на процеса на присъединяване към ЕС от близо две десетилетия, не поради обективни критерии, а заради субективни и националистични съображения. Специално внимание беше отделено на последното изискване на ЕС за стартиране на преговори, което включва промяна на конституцията на Северна Македония.

Силяновска подчерта, че конституцията на една нация представлява върховен закон и социален договор между гражданите, цитирането на философа Русо. Тя уточни, че изменения в Основния закон могат да бъдат предложени само от президента, правителството, поне 30 депутати или 150 000 граждани. „Ясно е, че правото да променяме нашата конституция не може да бъде наложено от съсед или от ЕС“, каза президентът, като добави, че такова условие отваря чувствителни въпроси относно историята, културата и езика, които вече са били считани за решени с Договора от Преспа с Гърция.

В контекста на международните норми, Силяновска акцентира на важността на спазването на споразуменията, отбелязвайки, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г. не съдържа клаузи, изискващи конституционни промени. Тя постави под въпрос как принципите на ЕС за „единство в многообразието“ и уважение към културната и езикова идентичност съответстват на исканията за преговори относно вътрешни исторически и културни въпроси.

Президентът изрази желанието на Северна Македония да се присъедини към ЕС без допълнителни условия, поддържайки националното достойнство. Тя постави въпроса дали темата трябва да бъде повдигната в Съвета за сигурност на ООН, за да може ЕС да отключи разширяването на страната и призова съюза да не оставя Западните Балкани в „геополитически вакуум“.

В контекста на новата геополитическа ера, белязана от конкуриращи се международни редове, Силяновска изрази загриженост относно нарушения на въздушното пространство в Полша, Румъния и Естония. Тя повтори убеждението си, че устойчивият мир в Близкия изток трябва да бъде постигнат единствено чрез диалог и дипломация в рамките на международното право.

Накрая, Силяновска подчерта необходимостта от реформи в ООН, arguing that the Security Council should become more inclusive and accountable in maintaining global peace. Тя отбеляза, че Общото събрание трябва да се трансформира в орган за вземане на решения, а не само в форум за обсъждане, като акцентира на важността на тези реформи за справяне с дългогодишни и нововъзникващи предизвикателства.

Специално внимание беше обърнато и на трансформационния потенциал на изкуствения интелект, като президентът изрази подкрепа за приоритизиране на темата на 80-ата сесия на Общото събрание на ООН, отбелязвайки, че социалното му въздействие може да надмине това на предишните индустриални и цифрови революции.