Президентът на Северна Македония: ЕС не може да изисква промени в Конституцията

Гордана Силяновска, президент на Северна Македония, направи важно изказване пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, в което подчерта, че присъединяването на страната към Европейския съюз е забавено вече две десетилетия. Причината за това, според нея, не са обективните критерии от Копенхаген, а субективни, националистически съображения. Силяновска остро разкритикува последното изискване на ЕС за започване на преговори, което включва промяна на Конституцията на Северна Македония.

В своето изказване, Силяновска акцентира, че Конституцията на една нация представлява не само върховния закон, но и социален договор между гражданите. Тя цитира философа Жан-Жак Русо, за да подчертае значимостта на този документ. Според нея, изменения на Основния закон на Северна Македония могат да бъдат предложени само от президента, правителството, поне 30 депутати или 150 000 граждани. „Ясно е, че правомощието да изменяме нашата Конституция не може да бъде наложено от съсед или от ЕС,“ заяви тя.

Силяновска подчерта, че такова условие отваря чувствителни въпроси относно историята, културата и езика, които бяха считани за разрешени след Преспанското споразумение с Гърция. Тя посочи, че международните норми изискват спазване на споразуменията, но подчерта, че Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България, подписан през 2017 г., не съдържа клаузи, които да изискват изменения в Конституцията.

Критика към условията на ЕС и нова геополитическа реалност

Силяновска постави под въпрос как принципите на ЕС, основани на „единство в многообразието“ и уважение към културната и езиковата идентичност, съвпадат с исканията за преговори относно вътрешни исторически и културни въпроси. Тя подчерта, че Северна Македония не иска конфликт с съседните страни, но настоява за присъединяване към ЕС без допълнителни, изключителни условия, като същевременно запазва националното си достойнство.

Президентът на Северна Македония се запита дали въпросът трябва да бъде повдигнат в Съвета за сигурност на ООН, за да може ЕС да отключи разширяването на страната. Тя призова за избягване на оставянето на Западните Балкани в „геополитически вакуум“. В допълнение, Силяновска коментира появата на „нова геополитическа ера“, в която съществуват конкуриращи се международни редове с различни правила, ценности и интереси.

На фона на нарушения на въздушното пространство в Полша, Румъния и Естония, Силяновска повтори убеждението си, че устойчивият мир в Близкия Изток трябва да бъде постигнат само чрез диалог и дипломация в рамките на международното право. Тя също така призова за реформи в ООН, arguing that the Security Council should become more inclusive and accountable in maintaining global peace, while the General Assembly should evolve into a policy-making body rather than a forum for discussion.

Гордана Силяновска завърши изказването си, като подчерта трансформиращия потенциал на изкуствения интелект, признавайки както възможностите, така и рисковете, които той носи. Тя изрази подкрепата на страната си за приоритизиране на развитието на изкуствения интелект на 80-ата сесия на Общото събрание на ООН, отбелязвайки, че социалният му ефект може да надмине този на предходните индустриални и цифрови революции.