свят
Хърватия предлага съвети на България преди еврото

България се подготвя да приеме еврото, а Хърватия, последната страна от Европейския съюз, която прие единната валута, предлага смесица от успокоение и предупреждение. Според анализ на Politico, хърватски икономисти и официални лица призовават българите да не изпадат в паника заради страховете от инфлация и икономическа нестабилност, сочейки собствения си опит след преминаването към еврото през 2023 г.
След обществените протести в България и нарастващите опасения за покачващи се разходи за живот, опитът на Хърватия предлага положителен модел. Въпреки че инфлацията в Хърватия нарасна леко след приемането на еврото, експертите подчертават, че това е било резултат от по-широки икономически тенденции, а не само от промяната на валутата.
Икономически постижения на Хърватия след еврото
След приемането на еврото, Хърватия отбеляза значителни икономически печалби. През 2023 г. страната регистрира едно от най-високите темпове на растеж в ЕС – 3.8%, което беше подпомогнато от процъфтяващия туристически сектор. Безработицата спадна до най-ниското си ниво от 1996 г. В същото време Хърватия използва активно средства от ЕС, като рейтинговата агенция Фич прогнозира пълно усвояване на 4.5 милиарда евро от Фонда за възстановяване и устойчивост до средата на 2024 г. Най-впечатляващо е, че средните заплати са се увеличили с над 30% след прехода от куна към евро.
Инфлационни опасения и предизвикателства
Нарастващата инфлация не е проблем само за еврозоната. Както Хърватия, така и България преживяха ръст на инфлацията в последните години, който беше предизвикан главно от глобални шокове, а не от паричната политика. Инфлацията в Хърватия достигна малко над 13%, докато в България се покачи почти до 19%.
Петар Сорић, икономист от Университета в Загреб, отбеляза, че Хърватия е приела еврото по време на един от най-лошите инфлационни периоди от 1990-те години, което затрудни за потребителите да разграничат ценовите увеличения, свързани с еврото, от тези, причинени от външни фактори. Въпреки това, опасенията относно инфлацията, предизвикана от еврото, не са неоснователни. Икономистът Фран Гилетич посочи Словения, където цените се увеличиха с 9% в рамките на 18 месеца след приемането на еврото през 2007 г.
В опит да успокоят обществените настроения, хърватските власти задължиха магазините да показват цените в куни и евро четири месеца преди и една година след смяната на валутата. Въпреки това, Гилетич забеляза, че много търговци са увеличили цените преди началото на двойното показване, което остави потребителите с усещането, че са измамени. Цените се повишиха по-остро около смяната на еврото, отколкото в останалата част на еврозоната, и недоволството продължава.
Със започването на двойната ценова политика в България през юли, хърватските икономисти твърдят, че София влиза в еврозоната при по-спокойни инфлационни условия, което би следвало да улесни наблюдението на ценовите движения и наказването на необоснованите увеличения. Тази по-стабилна обстановка може да помогне на България да избегне пропуските в percepcията и опортюнистичното ценообразуване, които помрачиха опита на Хърватия.
Плюсове и минуси на еврото
Въпреки предизвикателствата, Хърватската национална банка поддържа, че присъединяването към еврозоната е имало предимно положителен ефект. Според Ана Шабич, ръководител на европейските отношения в банката, страната сега спестява около 160 милиона евро годишно чрез премахване на разходите за конверсия на валута и транзакции. Рисковият премиум на Хърватия, който преди е бил значителен проблем, почти е изчезнал, като доходността на правителствените облигации се е изравнила с тази на Германия. Шабич определи прехода като „пълен успех“, отбелязвайки, че Хърватия е получила всички очаквани ползи, въпреки че е влязла по време на бурни времена.
Въпреки това, тя отправи деликатно предупреждение: успехът на приемането на еврото зависи от силното планиране и ясните институционални отговорности – области, в които България ще трябва да се фокусира, особено предвид своята история на политическа нестабилност. С планираното приемане на еврото през 2025 г., смесеният, но предимно положителен опит на Хърватия служи и като ръководство, и като предупредителен знак. Посланието от Загреб е просто: не паникьосвайте се – но свършете домашното си.
-
топ новини1 месец ago
Нови избори за директор на Българската национална телевизия
-
свят1 месец ago
Смъртен инцидент на летището в Бергамо: Мъж погълнат от двигател на самолет
-
топ новини2 седмици ago
Зелевски: Операциите ни продължават, Русия ще получи отговор
-
топ новини1 месец ago
Тръмп обмисля нова военна помощ за Украйна
-
топ новини4 седмици ago
Нови мирни преговори между Русия и Украйна насрочени за сряда
-
бизнес1 месец ago
Как малките и средни предприятия в България променят дигитализацията
-
свят1 месец ago
Премиерът на Северна Македония обвини България в нарушаване на идентичността
-
образование3 седмици ago
Kruu създава партньорства за иновации в образованието
-
бизнес1 месец ago
Пазарът на имоти в София: Продажбите надминават наемите
-
топ новини1 месец ago
Украински разузнавач призовава за спиране на огъня до 2025 г.
-
топ новини1 месец ago
Открийте Наксос: Идиличният гръцки остров без тълпи
-
образование3 седмици ago
Руски ученици спечелиха медали на Международната олимпиада по математика