Разширяване на обучението на украински войници след примирие

Кая Калас, върховният представител на Европейския съюз по външната политика, обяви, че има „широка подкрепа“ сред държавите членки за разширяване на мандата на Европейската военна помощна мисия в Украйна (ЕУМАМ Украйна). Това ще се случи след постигане на примирие между Украйна и Русия. Изявлението бе направено на пресконференция след среща на министрите на отбраната на ЕС в Копенхаген на 15 март 2024 г.

Калас изрази задоволство от обществената подкрепа за разширяване на мисията, която обучава украински войници. От стартирането си през ноември 2022 г. около 80 000 украински военнослужещи са преминали обучение в различни локации из Европа. Промените в мандата на мисията, в която участват 24 държави от ЕС и Норвегия, ще изискват единодушие между държавите членки.

Разногласия относно времето за разширение на мисията

Въпреки подкрепата, Калас подчерта, че съществуват различия в мненията между страните. Някои от тях искат да се разшири мандатът след постигане на примирие, докато други предпочитат актуализация на мисията да се реализира по-скоро, за да може тя да влезе в сила веднага след спиране на бойните действия. Латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс заяви, че Латвия е готова да участва в обучителна мисия, но подчерта необходимостта от яснота относно параметрите на примирието.

Ханно Певкур, министър на отбраната на Естония, също сподели готовността си да изпрати инструктори в Украйна, но подчерта, че „първо украинците трябва да бъдат готови за това“. Той добави, че операцията е сложна и логистична, и дори при примирие, никога не е сигурно кога Русия може да го наруши.

Сигурност и военни гаранции за Украйна

Калас аргументира, че изпращането на европейски военни инструктори в Украйна би представлявало една от сигурностите, които ЕС може да предостави на страната в случай на примирие. В момента обсъжданията относно тези гаранции протичат основно в рамките на Коалицията на желаещите, в която участват около 30 държави, предимно европейски, които работят по план за предоставяне на подкрепа на Украйна в краткосрочен и дългосрочен план.

Киев разглежда членството в НАТО и ЕС като най-висши гаранции за сигурност, но също така настоява за продължаващи доставки на военна техника, обучение и разузнавателни данни, за да засили своите въоръжени сили. Европейските партньори, водени от Франция и Великобритания, работят и за установяване на „гаранционни сили“, при които европейски войски ще бъдат разположени в зони без контакт в Украйна.

Няколко държави, колебаещи се да участват в тези усилия, заявиха, че биха изисквали участие от САЩ, за да се присъединят към инициативата. Доналд Тръмп изключи възможността за изпращане на американски войски на терен, но увери европейските лидери, че е готов да предостави подкрепа под формата на въздушна и ракетна защита, както и споделяне на разузнавателна информация.

Калас подчерта, че „американците са много ясни, че европейците трябва да водят“ по въпросите на сигурността. Тя добави, че е важно ЕС да покаже как поема отговорност за определени области и че обучението остава основна задача за Европа, готова да се реализира на украинска земя веднага след установяване на примирие.

На срещата в Копенхаген министрите обсъдиха също как да укрепят отбраната на Украйна и как да затворят пропуските в военните способности на ЕС. Съюзът е идентифицирал девет приоритетни области за инвестиции в отбраната, включително въздушна отбрана и дронове, и предложи схема за заеми в размер на 150 милиарда евро за съвместно бързо закупуване на оборудване на по-ниска цена. Членките на ЕС целят да определят коя от тях ще поеме ролята на „водеща нация“ за всяка от тези приоритетни области и да преговарят договори до края на октомври.