Освобождаване на Любомир Киров след мобилизация в Украйна

Любомир Киров, 28-годишен българо-украински гражданин, е освободен след мобилизация в Украйна. Според изявление на неговия баща пред bTV, Киров е в безопасно местоположение след като е бил задържан от мобилизационната служба в Одеса на 1 септември 2023 г. Той е бил мобилизиран, въпреки че има тежко увреждане на едната си ръка, което поставя под съмнение законността на задържането му.

След кратко излизане от дома на майка си, за да си поеме въздух, семейството му успява да го намери в мобилизационната служба. Веднага след това те се свързват с българското консулство за помощ. Тази ситуация предизвика остри реакции сред българските граждани, включително призиви за намеса от страна на Николай Попов, баща на покойната Сияна, който подчертава рисковете за живота на сина си в условия на фронтова линия.

Правен статус и реакция на българските власти

Министерството на външните работи на България отбеляза, че Киров, като двоен гражданин на Украйна, има задължения по украинското законодателство, включително потенциална мобилизация. Министерството поддържа активна комуникация с неговото семейство и украинските власти, следейки отблизо ситуацията. Президентската администрация в България също е изпратила официално писмо до министерството с искане за разяснения относно задържането и статуса на мобилизация на Киров.

Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ, изрази готовност да се свърже лично с украинския президент Володимир Зеленски, за да улесни завръщането на Киров в България. Той подчерта, че за Киров да напусне Украйна, е необходимо формално отказване от украинското гражданство.

Обществена реакция и медийни спекулации

Случаят привлече значително внимание в социалните медии, като петиция за освобождаването на Киров събра над 3 000 подписа. В нея се акцентира на медицинските му увреждания и на опасността, която би му се наложила, ако бъде изпратен на фронта близо до Покровск.

Киров живее в Одеса от 2018 г., където се грижи за болната си баба. Баща му описва травматичните събития около инцидента на 1 септември, включително внезапното изчезване на сина му и последващото му намиране в мобилизационната служба. Някои членове на семейството съобщават за ограничена финансова и логистична подкрепа по време на кризата.

Ситуацията е допълнително усложнена от противоречиви разкази. Украински източници и анализатори поставят под съмнение елементи от разказа на бащата, като предполагат възможна дезинформация и отбелязват участието му с известни про-руснаци. Повдигнати са въпроси относно хронологията на събитията, местоположението на Киров в предполагаеми „наказателни полкове“ и твърденията, че хора с увреждания биват принудително изпращани на фронта, което е в противоречие с украинското законодателство, което освобождава тези с тежки здравословни проблеми.