Европа изпреварва САЩ в помощта за Украйна: Какво следва?

Европа за пръв път от юни 2022 г. води в предоставянето на военна помощ за Украйна, с обща сума от 138 милиарда евро до юни 2025 г. Въпросът, който стои пред континента, е дали тази финансова подкрепа ще може да се запази, ако Съединените щати намалят своето участие. Русия продължава да се стреми към територии в Украйна, а президентът Владимир Зеленски категорично отказва да отстъпи територии.

В контекста на продължаващите мирни преговори, ръководени от администрацията на Доналд Тръмп, която многократно критикува мащабите на американската подкрепа, въпросите за сигурността на Украйна след войната и финансирането на нейното възстановяване стават все по-належащи. Без мирно споразумение, помощта от САЩ може да намалее, което поставя под въпрос способността на Европа да запълни тази празнина.

Според данни на Килския институт за световната икономика, Украйна е получила над 309 милиарда евро от поне 41 страни, включително военна, хуманитарна и финансова помощ. Най-голямата подкрепа идва от страните членки на НАТО, от които 23 са и членки на Европейския съюз. Канада е предоставила 11,94 милиарда евро, а Норвегия – 6,49 милиарда евро за периода януари 2022 г. до юни 2025 г. Страни като Австралия, Япония и Южна Корея също са направили значителни вноски.

Финансова подкрепа в контекста на глобалната сигурност

Съединените щати са изразходвали 130,6 милиарда долара (около 111,28 милиарда евро) за Украйна, което представлява 37% от общата правителствена помощ. Въпреки това, Европа е направила дори повече, достигайки до 138 милиарда евро в общата подкрепа, комбинирайки помощ на ниво ЕС с двустранни вноски от отделни държави. Най-големи вноски в Европа идват от Германия (21,29 милиарда евро), Великобритания (18,61 милиарда евро), Нидерландия (10,89 милиарда евро) и Франция (7,56 милиарда евро).

Според анализа на Брюгел, Европейската отбранителна индустрия остава “високо уязвима” и силно зависима от вноски от САЩ. Прогнозите показват, че Европа ще се нуждае от между 2 359 и 2 920 основни бойни танкове, докато в момента разполага с 1 627. За системите за противовъздушна отбрана, наличността през 2024 г. е само 35 единици, което е значително по-малко от необходимите 89.

Предизвикателства пред европейската отбрана

Критично важните военни способности, предоставяни от САЩ, включват 305 бойни машини, 201 какъвци и 41 ракети HIMARS. Според Луиджи Скацери, старши анализатор в Института за сигурност на Европейския съюз, загубата на американската подкрепа би оставила значителна празнина. Той подчерта, че системите за противовъздушна отбрана и разузнаването са особено трудни за заместване с подобно качество и мащаб.

Докато Европейският съюз работи за укрепване на собствената си защита до 2030 г., напредъкът остава бавен. Необходими са значителни инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, за да се отговори на нарастващото търсене на съвременни отбранителни способности. Според Гунтрам Вулф, старши изследовател в Брюгел, увеличенията в различни системи, особено в артилерията, все още са относително малки спрямо общото търсене.

Проблемите пред отбранителната способност на Европа остават на дневен ред, а времето за действие е ограничено. Въпросът е дали Европа ще намери необходимите средства и ресурси, за да посрещне предизвикателствата, които я очакват в контекста на глобалната сигурност.