ЕС стартира инициатива за защита с „дронова стена“

Европейският съюз официално обяви старта на инициативата за изграждане на „дронова стена“ по източния фланг на блока. Тази новаторска стъпка идва на фона на нарастващите нарушения на въздушното пространство от страна на Русия. Първоначалната среща по проекта се проведе в петък следобед и събра представители на десет държави членки: България, Дания, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Финландия. Европейската комисия организира дискусиите, в които участва и Украйна, известна със своите високи технологии в сектора.

Президентът на Украйна, Володимир Зеленски, обяви, че страната ще започне да изнася произведени на място оръжия, след като беше отменено ограничението за военно положение. Украйна се оценява, че има капацитет да произвежда четири милиона дрона годишно. Натовски представители наблюдаваха срещата, а темата ще продължи да бъде обсъждана на неформалната среща на лидерите на ЕС в Копенхаген следващата седмица.

Дроновата стена: Две основни цели

Андрюс Кубилиус, комисар по отбраната на ЕС, изрази, че дроновата стена ще има двойна цел: засичане и интервенция. Приоритетът в момента е насочен към откритията. „Определено трябва да проучим ефективни средства за унищожаване на заплахите“, каза той. Кубилиус поясни, че дроновата стена ще бъде част от по-широк проект, наречен „Наблюдение на източния фланг“, в който ще влизат и наземна и морска защита.

Все още не е ясно колко време ще отнеме реализирането на проекта. Според Кубилиус, експертите предвиждат срок от една година, но той подчерта, че не е напълно убеден в тази оценка. Комисията планира да работи в тясно сътрудничество с държавите членки, индустриални представители и Украйна за разработване на конкретен план за действие.

Нарастваща заплаха от дронове

Стартирането на инициативата идва след редица нарушения на въздушното пространство, които поставиха целия континент в максимална готовност. Първото нарушение беше регистрирано в Полша преди две седмици, когато 19 руски дрона преминаха над националната територия. След това, в Румъния, беше забелязан един руски дрон, а в Естония – три руски изтребителя МиГ-31.

През понеделник тази седмица три големи дрона бяха засечени на летището в Копенхаген, което доведе до спиране на операциите за почти четири часа. На следващия ден дроновата активност принуди да се прекратят полети на летището в Алборг. Шведските медии съобщиха за подобно загадъчно наблюдение в южния регион Карскрона. Датските власти все още не са успели да идентифицират извършителите на тези инциденти.

Датският премиер Метте Фредериксен заяви, че не може да „изключи“ руска намеса, но до момента не е намерено конкретно доказателство, което да сочи към Кремъл. Датският министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен говори за „хибридна атака“ и „систематична операция“, подчертавайки, че дроновете, наблюдавани в Алборг, са били изстреляни локално.

Нарастващият брой на тези инциденти поставя неудобни въпроси относно готовността на блока да се справи с дроновата война, която войната на Русия в Украйна е издигнала на ново ниво. Например, Полша прибягна до много милиардни ракети, за да сваля евтини дронове, докато Дания призна, че няма наземна система за въздушна отбрана.

„Няма единичен капацитет, който да реши този проблем“, заяви Лунд Поулсен.

Срещата в петък се фокусираше върху идентифицирането на материални и финансови пропуски, които да определят какви активи вече са налични за дроновата стена и кои елементи все още липсват. Кубилиус посочи, че ключови компоненти за успешно реализиране на проекта ще бъдат радари, акустични сензори, заглушители, интерсептори и традиционна артилерия.

„Трябва да разберем какви системи трябва да развием, за да бъдем най-ефективни“, подчерта той. „Необходимо е да признаваме, че в момента нашата ефективност в борбата с дроновете не е на ниво, което ни е нужно.“

Друг важен въпрос е съвместимостта на дроновата стена с НАТО. Опитите на ЕС да създаде пълноценен Европейски съюз за отбрана от години са ограничавани от Атлантическия алианс, който претендира за изключителна компетентност в областта на военните дела. Но войната на Русия е променило баланса на силите.

ЕС навлиза все по-дълбоко в отбранителната политика, предлагайки най-голямата си програма до момента, Готовност 2030, с бюджет от 150 милиарда евро за нисколихвени заеми.