Еманюел Макрон и символичната власт: Какво следва за Франция?

Еманюел Макрон, президент на Франция, изправен пред нови предизвикателства, се стреми да запази символична власт, след като през 2017 г. обеща смели реформи. Според Рено Фуко, старши преподавател по икономика в Университета на Ланкастър, Макрон вероятно ще избегне предсрочни избори и ще „отложи“ решаването на проблемите, за да задържи крайната десница на разстояние до 2027 г. Фуко изразява недоумение относно стратегията на президента, която наподобява „Денят на бабата“, прилагана многократно.

Макрон изглежда, че отново ще се обърне към Жан-Луи Борло, който през 2017-2018 г. подготви важен доклад относно социалната интеграция и обновлението на градовете, наречен „план банлио“. Този документ, обхващащ 164 страници и включващ 19 предложения, беше игнориран от президента по време на неговото представяне.

Политическа шахматна игра

Според Фуко, Макрон „е готов да унизи Борло отново“, като му предлага поста в Матиньон, без реална власт. „Той ще бъде в положение да не прави абсолютно нищо“, добавя Фуко. Тази ситуация носи черти на френска трагедия, в която Макрон може да предаде ключовете на страната на Бардела и крайната десница.

Фуко подчертава, че Макрон е опитвал същите стратегии многократно, но резултатите остават незадоволителни. Неговата политика е възприемана като опит да се избегнат трудните решения и да се спечели време, вместо да се предприемат реални действия за преодоляване на социалните и икономическите предизвикателства.

Очакванията на обществото

Нарастващото недоволство сред обществото и политическите наблюдатели поставя под съмнение легитимността на Макрон и неговата способност да води страната в трудни времена. С приближаването на 2027 г. и потенциалните избори, френският президент ще трябва да се изправи пред критиките и да намери начин да укрепи доверието на гражданите. В противен случай, може да се окаже, че символичната му власт е само отражение на миналото, без реална стойност за бъдещето на Франция.